Д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници*
Исках да напиша текст, който да покрива всички проблеми на общинското здравеопазване. За съжаление обаче успях само да скицирам малка част от тях. Поради пълната липса на информация за условията, при които ще се работи през 2016 г. няма как да бъдем конкретни.
Все пак ето малка част от проблемите на местните болници, респективно и на пациентите в тях.
Случващото се в системата на здравеопазването през последните години доведе до намаляване на количеството и качеството на произведения продукт и най-вече до неговото разпределение. Негативните тенденции биха могли да се групират така:
1. Централизация на медицинската помощ във все по-малко населени места.
2. Консумация на все по-голям дял от финансовия ресурс от няколко специалности, а за останалите – довеждане до критично състояние заради повишаването на изискванията чрез медицински стандарти и нива на компетентност.
Предвиденото въвеждане на основен и допълнителен пакет ще официализират преразпределението на средствата към тези специалности.
3. Непрекъснато увеличаване на значителните диспропорции в разпределението на медицинските кадри. Това води до закриване на структури в съществуващите лечебни заведения за болнична помощ или на цели заведения в значителна част от територията на страната.
4. Непрекъснато влизане в сила на нови нормативни актове. При нито един от тях, в процеса на създаването му, не са спазени съответните законови изисквания. Затова резултатите от тяхното прилагане вместо да водят към интегритет и развитие на системата на здравеопазване, създават нарастващ хаос и е само въпрос на време тоталния й разпад в отделни области и общини.
Към тези нормативни актове спада и публикуваната в ДВ бр.98/15.12.2015 г. Наредба за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Ако обнародваната наредба не бъде променена, ще се стигне до закриването на голяма част от общинските болници.
От една страна, това рязко ще влоши оказването на медицинска помощ на над 1 000 000 граждани на България, които в по-голямата си част принадлежат към най-уязвимата част от населението – бедни, социално слаби, възрастни с множествена патология, хора, живеещи в отдалечени и трудно достъпни региони, с окаяна пътна инфраструктура, без редовен транспорт, с крайно недостатъчна първична и специализирана извънболнична медицинска помощ и без налична възможност филиалите на „Спешна помощ“ да запълнят този вакуум.
От друга страна, ще се стигне до там, че лечебните заведения, които досега успешно са се справяли с патологията в региона, затваряйки врати, ще изпратят на улицата наличния персонал – лекари, медицински сестри, лаборанти, които и без това са под критичния минимум за страната.
Със затварянето на болниците ще се преустанови и работата на параклиничните звена – отделения за образна диагностика – УЗД, рентген, скенер и клинични лаборатории. Всичко това ще рефлектира върху работата на извънболничната медицинска помощ – първична и специализирана, и на филиалите на спешната помощ.
Тъй като и сега няма желаещи медици да работят в малките населени места, за населението няма да има алтернатива, ако изчезнат и местните болници.
Всичко казано дотук бледнее на фона на демографската катастрофа, пред която е изправена страната ни. Не е трудно да се досетим докъде ще стигнем, ако реформата продължи в същата плоскост и със същите темпове.
С утвърждаването на цитираната по-горе наредба още повече се задълбочава хаосът в нормативната уредба, касаеща здравеопазването. Изготвена от МЗ, след консултация с националните консултанти по специалности, чиито имена се пазят в тайна, тя обезсмисля съществуващите медицински стандарти по редица специалности например:
В Неврологично отделение I-во ниво на компетентност не може да се лекува никое неврологично заболяване. Независимо, че контингентът, който обслужват общинските болници, е застаряващ с предимно мозъчно-съдова и периферно-нервна патология, болниците, разполагащи с неврологични отделения I-во ниво на компетентност, ще бъдат принудени да ги закрият. Независимо, че до момента същите тези отделения през годините са изпълнявали цялата тази дейност.
Подобно е състоянието и със специалността акушерство и гинекология, независимо че в мотивите към обсъжданата Наредба многократно се посочва, че акцентът се поставя върху детското и майчиното здравеопазване.
От цялата акушеро-гинекологична патология, която до момента се лекуваше успешно в АГ отделения от I-во ниво на компетентност, с въвеждане на наредбата в тях ще могат да се лекуват само заплашващи аборти в условията на спешност и да се водят нормални раждания с последващи грижи за нормално родени деца. Това на практика означава, че тези отделения трябва да станат само акушерски. Цялата гинекологична патология – консервативна и оперативна е „качена“ на II-ро ниво на компетентност.
Така дейността на малките отделения става абсолютно нерентабилна, а персоналът ще се деквалифицира изцяло. Да не говорим, че ще се затрудни достъпът на населението до медицинска помощ в общинските болници.
Не стоят по-различно нещата и с другото основно за общинските болници отделение, а именно Хирургично отделение от I–во ниво на компетентност. Наредбата го прави абсолютно нерентабилно. Буди недоумение решението да се забрани лечението на по-леки заболявания в отделенията с I-во ниво на компетентност, които заболявания могат да се лекуват консервативно – например коремна болка, панкреатит, изгаряния до 5%.
В Наредбата не се взима предвид, че пациентите с хронични заболявания, в една немалка част, постъпват в условията на спешност и затова е наложително тези заболявания, както е до момента, да могат да се лекуват и в отделения I-во ниво на компетентност.
Медицинските специалисти и анализатори считат, че изискванията по действащите медицински стандарти, които автоматично се пренасят и в клиничните пътеки, са извънредно утежнени и неоправдано скъпи, което води до големи разходи в областта на здравеопазването. По обективни причини действащите стандарти не могат да покриват дори и държавните болници или ги покриват само по документи.
Това е излишно и нерационално харчене на обществения ресурс и силово концентриране на лечебните заведения само в големите градове, „оголвайки“ периферията и накърнявайки правата на здравно осигурени лица, гарантирани от Конституцията на България.
Искрено се надяваме, че ще се направи трезва преценка и ще се разбере, че с оскъдния ресурс, с който разполага здравеопазната система, най-изгодна и с най-ниска себестойност е оказваната медицинска помощ в общинските болници, без това да става за сметка на качеството.
——
*Мнението на автора отразява позиция на УС на сдружението. Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.