Г-н Гълъбов, протестите ще продължат и днес. Смятате ли, че недоволството на хората може да доведе правителството на Пламен Орешарски до оставка?
Надявам се да доведе до по-разумни решения. Очевидно е, че без съществена корекция кабинетът “Орешарски” няма как да съществува. Настояването и упоритостта му само ще увеличат напрежението сред хората. Това не е правителство, изградено върху програма. Това е правителство, което не разчита на ясно планирани действия. Напълно очевидно е, че става въпрос за кабинет на управляващото малцинство, което в един момент почва да губи чувство си за реалност. А когато имаме загубата на чувство за реалност в политиката е много лошо. За съжаление не съм оптимист, че без съществено и решително действие, и то в рамките следващите часове, правителството може да спечели нов кредит на доверие.
Tази сутрин министър-председателят Орешарски обяви, че ще представи програмата си в рамките на няколко дни. Това ще окаже ли влияние върху протестиращите?
Времето за толерантност от страна на хората отмина. Ако не в деня, когато правителството положи клетва, то в следващите дни трябваше програмата да бъде представена. Времето за това е изпуснато.
Нищо не пречи на правителството да предприеме действия за дистанцирането си от партийните министри. Това е въпрос на отговорност на самия министър-председател. Но това означава смяна на избраната вече, през тези 2 седмици, посока на скрито партийно управление.
Правителството не разчита на коалиционна подкрепа, правителството е правителството е само на “Коалиция за България”. Следователно то е партийно правителство на малцинството. Затова няма как да убеди хората, че е съставено за изпълнение на конкретна програма, то няма такава програма. Действията на кабинета и на управляващото малцинство влиза в драстично противоречие с предизборните ангажименти и програми, които бяха представени. И очевидно има съвсем други цели, а кредитът на доверие е изчерпан. Ако този кабинет иска да остане на власт, трябва да влезе в режим на много дълбок ремонт.
Вие говорите за управление на малцинството, представено от “Коалиция за България”. Как бихте коментирали назначенията на кадри от ДПС за областни управители в Пловдив и Благоевград?
Това е част от проблема, но няма коалиционно управление. Имаме само и единствено една парламентарна група, която управлява. При правителство на ГЕРБ, което беше също на малцинство, стояха 117 народни представители. Сегашното обаче има подкрепата на едва 83-ма народни представители. Това е само 1/3 от депутатите.
Никой не е длъжен в една демократична страна да следи и дебне кое решение е подкрепено от ДПС и кое от “Атака”, за да прецени спрямо конкретното решение как е съставено мнозинството. След като не е ясно кой управлява, не е ясно и кой носи отговорността.
Ситуацията е много сериозна от тази гледна точка. ДПС не носи политическа отговорност, независимо от декларациите, които прави. Отново трябва да се отбележи, че няма коалиция. Това коалиционно споразумение не е дало рамка на правителството на Пламен Орешарски, така че в момента имаме правителство на една парламентарна група, което се опитва да се представи за програмно, експертно и др., а всъщност не е.
Оставките на назначените областни управители в Пловдив и Благоевград ще успокоят ли хората там?
Проблемът е като с назначението на Пеевски – самата личност е разпознаваема и видима за хората. Кое е това, което стой зад всичко? Приоритет на управляващото малцинство се оказа реформата в сектора за национална сигурност. Бяха приети промени на закона за ДАНС, и тези промени ясно очертаваха облика, преди да се появи конкретната личност.
Същото е в ситуацията с областните управи. Няма никакви основания, при положение, че ДПС не носи отговорност, те да настояват за партийни представители на тези постове. Да не говорим, че това е сериозен удар по авторитета на самата институция. Не е въпрос на партийни сделки. Доколкото съм запознат, подготовката на вече избрания за областен управител на Благоевград, господин (Муса Палев – бел. ред.) е абсолютно неадекватна по отношение на функциите, които се изискват за тази длъжност. Това е висша държавна администрация, но същевременно е позиция, която се предлага от партиите. Така че имаме двойно изкривяване на пространството. Веднъж, при опит за нелегитимно партийно кадруване и втори път – много сериозна атака срещу авторитета на областния управител, по принцип.
Според Вас, възможни ли са нови предсрочни парламентарни избори и какви биха били резултатите от тях?
Да, възможно е. Но резултатите от едни предсрочни избори ще са различни. Не съм съгласен с твърденията, че при нов вот хората биха възпроизвели сегашното разпределение в Народното събрание. Не казвам, че това ще направи по-лесно съставянето на управляващо мнозинство или на правителство, но резултатите ще се различават съществено от тези, които произведохме на 12 май.
Зад общото говорене, че изборите са опасни, защото ще възпроизведат статуквото и ще влезем в спирала на политическа нестабилност, отбелязвам, че ние вече сме в ситуация на политическа криза, която не е преодоляна. Така че, изборите ще представят различна картина. Най-вероятно ще има по-висока избирателна активност.
Преди да се стигне до нови избори трябва да се променят няколко неща в избирателното законодателство. За тях обаче трябва работещо Народно събрание и минимално политическо съгласие, за да се случат промените в Избирателния кодекс. Партиите, които са в момента в Народното събрание гласуваха единодушно за отпадането на преференциалния вот, гласуваха всичко, което е отговорно за сегашните неразбории.
Очевидно е, че нямат политически капацитет – нито ГЕРБ, нито БСП, нито ДПС. Те не могат да произведат един изборен закон, който да позволи демокрацията да се лекува сама. Тъй като демокрацията се лекува само с повече демокрация. Това е единствената политическа система, която е в състояние да се самолекува и самоизчиства. Огромният риск е, че ние сме в олигархична политическа система, а не в демократична. По отношение на това политическата криза може само да се задълбочи.
Кое обединява хората и какви са приликите и разликите с протестите през месец февруари?
При протестите сега хората са навън, защото реагираха на изключителната наглост, с която беше направено това назначение на Делян Пеевски от ДПС. Всеки подобен опит ще среща такава съпротива. Излязоха хората, които нямат политическо представителство в парламента или пък тези, които не са гласували.
При предсрочни избори ще имаме по-високи избирателна активност. Голяма част от хората разбраха, че ДПС и БСП не са алтернатива на ГЕРБ. Колкото и тежко да е това, колкото и усилия да коства – демокрацията може да се лекува само с повече демокрация. Необходима е елементарна управленска почтеност, а това не го виждаме в момента и това е, което обединява хората.
Не толкова симпатиите или антипатиите към определени партии, колкото очевидният стремеж за овладяване на страната. Това е много опасна фаза. Това е крайната цел – когато корупцията превзема държавата. Тогава хората се осветяват и излизат на улицата, независимо опитите да бъдат тласнати към определени политически партии, те остават да протестират.
Какви са приликите и разликите в профила на протестиращите преди и сега?
Приликите са много по-малко от разликите. Имаме нов тип протести и те са движещи се. Традиционният протест, познат през последните години винаги е бил или митинг или шествие. Или шествие, завършващо с митинг, или митинг, завършващ с шествие. Но в момента, това което е общото е, че движението минава през целия център и свързва всички институции. Това е единственото сходство. Преди исканията бяха конкретни – ставаше дума за сметките за ток. Хората очакваха в първите дни Бойко Борисов да отмени сметките за ток. Имаше очакване на решения. След това съставът се подмени – появиха се други фигури и искания. Сега имаме типичен политически протест. Това е протест срещу подмяната на демократични правила и норми. Това са хората, които са трудовоактивни, с по-високо образование, живеещи в големите градове. Те искат модерна страна, това не са хората, които очакват някой да им опрости сметките за ток.
Успя ли някоя от партиите да яхне протестите?
Никой не е яхнал протестите и сценарий няма. Причината за това е, че нито една политическа партия не е в състояние да изведе толкова хора на улицата. Не можем да говорим за партийна атака.
От друга страна няма съмнение, че ако хората усетят, че някоя партия се опитва да спекулира с тяхното недоволство, то политическите партии остават изолирани. Появата на отделни политици, не само на представители на ГЕРБ, както и на публично разпознаваеми фигури е по-скоро граждански акт.
Лошото в това е, че този протест минава встрани от политическите партии. Ситуацията е такава, че никой не е в състояние да възложи на някоя партия управлението. Можем да кажем, че това са избиратели на дясното политическо пространство. Лошото им състояние в момента не им позволява да се борят за доверието на хората или да ги представляват в управлението.
Какъв е сценарият за БСП след тези дни на многобройни протести?
БСП се намират във финалната част на съществуването си. Тогава наистина Станишев ще приключи с БСП. През всички тези години БСП бе относително неподвижен център на партийната политика. Това е партията, която се промени минимално, и която противодейства на всяка модернизация в политическия живот. Господин Станишев успя да отведе БСП до ръба. След неговото управление, тя няма да е същата политическа партия.
Казвам това с оптимизъм, защото БСП е единствената останала комунистическа партия в Централна и Източна Европа, която продължава да настоява, че без да се променя може да продължи да управлява. И сегашният й опит ще бъде последен за провеждане на реваншистка и консервативна политическа воля. Това, което предстои в БСП е процес на нормализация. Това означава ясно обособени една, две или три комунистически партии, една социалдемократическа и може би и някаква социалистическа. Но никъде по света всичко това не е събрано на едно място, както е при БСП. Това е финалната права пред тях.