Държавата прави основни промени в процеса по осиновяване. Това е амбиция, заявена от Министерство на правосъдието и Министерство на труда и социалната политика, подкрепена и от неправителствени организации. Предвиждат се промени в нормативната уредба, която касае разкриването на тайната на осиновяването и разсиновяването – доброволния отказ на осиновители от осиновените деца. И двете опции трябва да отпаднат, категорични са държавата и неправителствения сектор, защото така биха били защитени интересите на децата. За да разберем дали наистина е така и защо, потърсихме мнението на Диляна Славкова, програмен координатор “Семейство и детско правосъдие” от Национална мрежа на децата.
-Г-жо Славкова, статистика на Национална мрежа за децата показва, че около 90% от случаите на искане за разкриване тайната на осиновяването завършват с отказ от съда. Какви са основните мотиви за този отказ, освен нежеланието на биологичните родители да се срещнат с детето си?
-Нека обясня какво точно се случва в момента. Съдебната практика се съобразява с чл. 105 от Семейния кодекс, според който при навършени 16 години осиновеният може да поиска от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, данни за произхода му, „когато важни обстоятелства налагат това“. Не е регламентирано обаче какви са тези „важни обстоятелства“. Само по съдебен път може да се разкрие тайната на осиновяването, това казва законът. Само че е основно човешко право да познаваш произхода си. Трябва да имаш достъп поне до медицинска информация за родителите си, особено ако си носител на генетично заболяване. Това трябва да бъде гарантирано от държавата.
От друга страна, има родители, които при изоставяне на детето си изрично забраняват да му се разкрива тяхната самоличност. Това няма как да се подмине и искаме да измислим механизъм, при който детето да може да се сдобие с цялата информация за медицинското си досие и за здравословните характеристики на родителите си, но не и да знае кои са те, в случай, че те изрично желаят да останат анонимни.
Ако пък те не са посочили, че искат детето да не знае кои са, законът предвижда медиация между двете страни от страна на неправителствена организация. Посредникът ще има връзка със Съвета по разкриването на осиновителната тайна. По този начин срещата между биологичния родител и осиновения човек ще протече, когато всички страни са подготвени за нея.
-Поставянето на НПО в центъра на процеса по разкриване на тайната не е ли опит за снемане на отговорност от страна на Министерство на правосъдието и на Министерство на труда и социалната политика?
-Всъщност неправителственият сектор разполага с доста добра експертиза в социалната работа, така че това ще има добавена стойност към процеса. Освен това всяка НПО, която иска да бъде медиатор, ще трябва да покрие определени условия и да кандидатства за тази възможност. Въвеждането на медиацията в конкретната област е в процес на разговори, защото има неща, които трябва да се изяснят. Предстои да се види как точно ще се уреди технологията на процеса. Важно е той да протече възможно най-гладко за всички заинтересовани страни- осиновените, осиновителите и биологичните родители. Целта е да се избегнат кризи, състояния на травма и психично страдание.
-Работи ли се с биологичните родители, които отказват да се срещнат с децата си, за да се облекчи тяхната болка и да се промени позицията им в посока разкриване тайната на осиновяването?
Не, за съжаление. Ако бъдат приети, промените в Семейния кодекс ще влязат в сила едва след 6 месеца, когато се изчистени всички въпроси по поднормативните актове. Дотогава нещата остават в сегашното си състояние и по отношение на работата с биологичните родители. В момента законът къса връзката между осиновените и техните биологични семейства, не успява да запълни празнината между тях и затова през последните години стотици хора се опитват да откриват родителите, братята и сестрите си по интернет. Аз лично познавам хора, които са намерили свои братя или сестри по този начин.
Има много трагични лични истории, например майка, която е родила непълнолетна и чието дете й е отнето и дадено за осиновяване от родителите й без нейно съгласие. Родителите й забраняват достъп до бебето и едва когато навършва 18 години, започва да го търси и още не може да го открие. Предполагам, че в този конкретен случай личните данни на детето са били подменени или заличени, би могло да се е случило в болницата след раждането или в институцията, в която е дадено детето.
Имахме и случаи, при които осиновените не желаят да открият биологичните си родители. Но онези, които имат нужда да ги видят или поне да получат информация за тях, особено по медицински причини, трябва да имат възможност да го направят.
-Обсъжда се и възможността разсиновяването да отпадне. Колко чести са тези случаи по Ваши наблюдения?
-За последните няколко години общо има 21 такива случая, което, на фона на всички осиновявания, не е много. Въпреки това ние смятаме, че разсиновяването трябва да бъде забранено. Основният ни аргумент е, че в живота на детето е настъпила достатъчно травматична промяна със самото осиновяване – то със сигурност променя бъдещето на осиновените и на семействата им. Един последващ отказ от осиновяването може да нанесе изключително тежки допълнителни травми върху психиката на детето.
При разсиновяване осиновителите казват, че не искат повече да бъдат родители на осиновеното дете и процесът се връща назад. Това може да стане дори след години съжителство с детето. След като процесът приключи, детето се връща в институция или остава на улицата.
-Какви са най-често срещаните причини за разсиновяване?
-От практиката на колеги смятам, че основна причина е липсата на навременна социална работа с детето и с новите му родители и когато то навърши тийнейджърска възраст, заради преживените травми и промени, хипотетично има проявления на агресивно поведение. Ако никой не е обърнал внимание на това, то се обостря и родителите вдигат ръце и решават да се откажат от него. Алтернативата за нас е усилена работа на специалисти както с детето, така и с осиновителите.
-Напълно ли ще бъде затворена вратата за разсиновяване или при изключително тежки случаи, например насилие над детето от страна на осиновителите, то ще продължава да им бъде отнемано, както до момента?
-Тогава по реда на Закона за закрила на детето действат мерки по закрила, мисля, че точно така и ще бъдат разписани в промените в закона. Т.е. При такива ситуации не говорим за разсиновяване, а за закрила. Под разсиновяване имаме предвид доброволен отказ на осиновителите от детето, а под закрила – случаи, при които държавата се намесва, ако детето е в риск.
-Един от изводите, които правите в доклада си „Бележник 2015г.: какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”, е, че липсва подкрепа за осиновителите и детето, след като процесът по осиновяване приключи. Какво трябва, а не прави държавата в това отношение?
Тази подкрепа се изразява в социална работа – психолози и социални работници би трябвало да подпомагат не само кандидат осиновителите, но и на родителите след осиновителния период. Основен фактор за успешната адаптация на детето в новото му семейство е да се обърне внимание и на него.
Често се случва така, че когато едно дете влезе в новото си семейство, то е травмирано. Причината е рязката промяна в начина му на живот. Обикновено то е живяло в институция, където отношението към него и връзката с околните са коренно различни от тези в новия му дом. Амплитудата е много стресираща за него и то може да прояви агресивност, депресивност и други нежелани форми на поведение. Това е нормално, но някой трябва да подготви добре родителите, за да знаят как да се справят.
Ранната работа с детето и родителите е ключова и за превенцията на проблеми с детето в тийнейджърска възраст, когато някои негативни черти в характера временно се обострят. Предварителната оценка на проблемите, които детето може да има, ще помогне на семейството да преодолее трудностите навреме. Така психичното страдание, което някои осиновени деца изпитват, ще могат да се адресира навреме. За съжаление, малко от това се прави в момента. Хората имат оскъден достъп до социални услуги и по даден казус се работи едва когато нещата излязат извън контрол.