От 2015 година министерството на образованието въвежда новост в дейността на системата – тръгва пилотно провеждане на част от матурите онлайн. Целта на “упражнението” е системата да се пребори с един голям за нея проблем – дистанцията, обясни просветния министър Анелия Клисарова.
Освен онлайн матури се подготвя и наредба за възстановяване на част от транспортните разходи на педагогическия персонал в детските градини и училищата. Другото, което преди дни гарантира Клисарова, е увеличението на учителските заплати с 5%. Първоначално се заговори за увеличение на заплатите само на младите учители до 35 години – с от 30 до 50 лв.
Всички тези мерки, които образователното министерство задвижва, са една малка част от решението на един голям за обществото ни проблем, а именно – образованието, което трябва да помогне в нашето развитие, а е в абсолютен разпад.
Получава се така, че училището “изпада” от образа си на възпитател и “даващ знания”. Това доказват данните от последното международно проучване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В изследването, чиято цел е да събира и обработва информация по значими за образователната политика въпроси, участват 44 страни. Българчетата се класираха на 43-о място.
Участниците, които са на 15-16 годишна възраст, се провалят в няколко насоки. Само 40 на сто от българчетата, включили се в проучването, могат да намерят най-краткия маршрут от точка “А” до точка “Б” за определено време с дадени всички неизвестни – време за пътуване на всяка отсечка и дори брояч на общото време. Още по-тревожното е, че едва 7% от тийнеджърите могат да си купят билет за метрото.
Средният брой точки за цялото изследване е 500, а нашите учениците регистрират резултат от 402. По-лоши резултати имат децата в Колумбия, а по-добри в образователната материя са учениците от Черна гора и Уругвай.
В края на миналата година българчетата пак оглавиха последните места в класация, този път на Европейската комисия (ЕК). 47% са с лош резултат на тестовете по математика, а 41 на сто – по четене.
Провалът на нашите ученици е над два пъти по-висок от средното за 28-те страни членки. В същия доклад на ЕК се посочват още няколко значими неща. Първото от тях, след самите резултати е, че България е под средното за ЕС ниво на владеене на чужди езици. Второто – предпоследни сме по дял на хората с добри компютърни умения.
“България е изправена пред предизвикателството да подобри цялостното качество и ефективност на образователната си система”, завършва докладът на ЕК.
Всички тези данни поставят няколко съществени въпроса, които засягат обществото ни (1), бъдещето на икономиката ни (2) и това на политическия живот на страната (3).
Какво би било обществото с ниска грамотност, има ли възможност то да бъде общество в смисъла зад буквалното звучене на самата дума? Отговорът най-вероятно не би се харесал на много от нас.
Истината е, че общество без грамотни хора няма шанс да е “гражданско”, защото не би било запознато с правата и задълженията си. По-лошото е, че не би се поинтересувало от тях. Необразованото общество не би имало и възможността да търси политическа отговорност, не би имало и изисквания към властта, различни от социалните. Слабо образованите биха били доволни на минимални социални придобивки, без да задават въпрос защо имат нужда от тях.
Такъв тип общество би тръгнало назад – към традиционните си форми, когато “заедността” е била не подбудата към общ протест с искане за нещо по-добро, а споделянето на малкото, което е имало. Например, индианците имали по един чифт мокасини и цялото племе ги носело. Просто, защото не е имало повече, а и формата на обществото им е била такова, че те не са искали повече от това, което са имали. Това е била тяхната “заедност”.
Разбира се, България е далеч от такива крайности, но това се дължи единствено на времето, в което живеем – самото то не би допуснало такива отминали “прецеденти”. Но все пак, неграмотността представлява заплаха за съществуването ни като нация, защото неграмотното общество не е функционално. Тоест, да разбираме, че единствената му функция е да съществува, но единствено като жители, не като граждани.
Освен липсата на изисквания, отговорности и задължения, необразованото общество е тежко икономическо бреме за държавата си. Кой ще работи тогава, когато работата стане “лукс” за образованите?
Нивата на безработица у нас са едни от най-притеснителните. Преди по-малко от месец Евростат изнесе данни за незаетите у нас – повече от 253 хил. българи в активна работна възраст нямат работа, но в същото време и не я търсят активно.
Бюрата по труда непрестанно изнасят данни за нивото на безработица по региони. В Търговищко например се отчита тройно увеличение на свободните позиции, но с едно условие – търсят се нискоквалифицирани хора. От наетите 369 души в Сливен през март, 160 нямат професия и квалификация.
Стряскащата статистика не спира с тази малка порция данни. Причината е, че липсата на желание за образование води само и единствено до това.
Когато няма кой да работи, кой влива пари в икономиката на държавата? Защото инвеститорите не трябва да се приемат като принца на бял кон от приказките, който пристига тук, за да дава. Защото ако дава, без да обучава, той не оставя нищо тук.
Това е вторият голям проблем, за който образователната ни система в разпад е отговорна. Защото неграмотното общество не просто не се интересува от себе си, то не се интересува и от държавата си и от начините, по които може да подпомогне нейното развитие. Допълнително, ниските нива на образование имат отблъскващ ефект към евентуалните инвеститори. Те обаче имат решение на проблема си – локализирайки продукцията си (например), те могат да си набавят и работна ръка, но не и от България. Така че проблемът остава единствено за нас.
Политиката е другата сфера, която има нужда от образовани хора. Не само, за да участват в нея, но и такива, за да изискват от нея, за да я държат “отговорна”. Политическият елит има нужда от своя суверен.
Как би могло обществото да разбере дали едно правителството наистина работи в негов интерес, като отново трябва да се има предвид, че социалното подпомагане не е дълготрайно оправдано изискване. Причината е, че когато няма кой да захранва икономиката, хазната няма как да е “спонсор” на “изпадащите” от обществото хора. Ако народът не осъзнава, че зад една строга икономическа мярка стои надеждата за по-добър стандарт на живот, дясната политика у нас е обречена кауза.
От ниското ниво на образование произтичат още безброй последици, също от голямо значение за бъдещето на страната ни. Например, хората, които не могат да си позволят добре платена работа, не могат да си позволят и да създадат семейство. Или могат, но оповавайки се на държавата. До един момент.
Всичко дотук изброено тръгва от класната стая. Тази, която обединява в едни малки общества групи деца. Училището е мястото, където живее бъдещето на страната ни. Учениците са тези, които трябва да са в класните стаи, не за друго, а за да научат. И учебните заведения не са просто учители на суха теория, която никога няма да ни потрябва. Напротив, училището е там, откъдето тръгваме, но това е нещо, което всички знаем.
Затова възниква въпрос относно предстоящите онлайн матури, защото не само технически образователната система е в разпад. “Умира” самото образование като такова. В последните години в университетите влизат десетки “слаб 2” с цел да се запълнят местата. Излизат същият брой “слаб 2”, но с диплома. И така колелото се върти. Проблемът е, че никой не се вглежда в него. Търсят се мерки, “замазващи” и маскиращи разпада.
Истината е, че дори и да има онлайн матури, броят на тези, които чисто технически ще могат да ги полагат, ще намалява с годините. И въпреки 5-процентното увеличение на учителските заплати, стимулът да предадеш знания отсъства, защото системата вече е митично създание. За него са чували тези, които отдавна са я напуснали. С тази разлика обаче, че тогава тя е била в подем.
Ситуацията напомня на образа на Джентълмена-скитник, който човекът-кино Чарли Чаплин създава. Хем да е “лъскава”, но в основата си остава скитническа.