Община като една човешка длан. Но по-голяма тя е нужна на кмета на Созопол Панайот Рейзи. Преди дни градоначалникът поиска кметствата до турската граница да се слеят в едно. Мащабно разсъждава кметът Рейзи. Разбирай – да изчезнат като самостоятелни административни единици Приморско, Царево, Резово, за да се превърне Созопол поне в един Бургас, ако не и София. А разрешенията за строителство чак до турската бариера да се дават от една община, а именно – неговата.
И бетонният „рай“, който затрупа „Харманите“ и Райския залив да се ширне, докъдето може да ти стигне погледа.
Пък и тези общини не са бедни, все събират някой лев данък. Защо тези налози да влизат в техните бюджети, а не в голямата каса на една мегаобщина, която да си ги харчи както иска?
Само, че г-н Рейзи малко се е объркал. Феодализмът свърши официално през 19 век.
В XXI век малкото е красиво, казват англичаните. Затова своят чар имат скалите край Приморско, рибарските лодки на Царево, безкрайните пусти плажове на Резово. Всеки град има свой облик, избран кмет и път, по който да върви.
Никой няма право да иска те да се обезличат като влязат в поредния мегаполис, създаден във въображението на някой, който помни конгресите на БКП и изкуственото разделяне на общински и областни центрове.
За съжаление г-н Рейзи трябва да се примири, че Созопол е единствено и само„курорт и предлага хотелски комфорт“, както пееше Георги Минчев.
Повече от това не му стигат нито силите, нито амбициите.
Нека кметът успее да се справи с незаконното строителство, десетките къщи и хотели, които наводниха плажните ивици, хилядите гащи и чорапи, които се веят из Стария град, пък после да мисли за разширяване.
Ако общината е за пример, може пък кметовете сами да искат да се обединят с нея.
А дано! Ама надали.