Всяко домакинство да плаща такса смет само на база количеството боклук, което прави. Това е идеята на община Баните, която от 2012г. прилага революционна методика за определянето на налога. „На една крачка сме от това всеки апартамент, къща или офис да плаща строго индивидуално таксата, само като се измери директно от кметството колко смет произвежда“, разясни единствено пред Kmeta.bg Бойко Ешпеков, шеф на направление “Бюджет, труд и работна заплата” в общината.
Преди близо 5 г. Баните започват да прилагат своя методика за такса смет, която няма в нито една друга българска община. Тя има 2 основни направления – за домакинства и за фирми, каза Ешпеков.
„За домакинствата калкулацията се изгражда на база на населените места, където се намират те. Таксата се определя на база човекомесеци – т.е. човек плаща таксата според количеството смет, което генерира всеки месец. В дадено населено място, за един месец един човек може да плаща 50 ст, 80 ст и т.н. Ако ставката е левче, за 12 месеца такса смет става 12 лв. Там, където има по-голямо количество отпадък, ставката е по-скъпа- да речем 1.20 и човек плаща 14.40 лв. такса за годината. Данъчната оценка на имотите изобщо не важи в този случай, важно е само колко боклук произвеждате и какви са разходите на кметството за сметосъбиране. Количеството се мери на килограм – ако правите 100 кг на месец, плащате една такса, а ако правито 50 или 30 – по-ниска“, категоричен е Бойко Ешпеков.
На база „количество отпадъци“ от домакинство всяко кметство в общината прави своите прогнозни разходи по поддръжка сметосъбиране и сметоизвозване и прогнозни количества за сметта , която ще се събере в цялото населено място, от предходната година. След това се планира ставката за такса „смет“ за месец за съответното населено място. Всяко домакинство плаща на тази база и само за периода, в който ползва услугите по третиране на отпадъците: „Няои домакинства ползват тази услуга за 3 месеца, други- за 6, трети – за цяла година. Плаща се само за периода на ползване, не за цяла година“, обясни Ешпеков.
Ако броят на хората в жилището се промени, се променя и количеството смет и съответно – ставката. „ Представете си, че едно домакинство се състои от двама души. За първото полугодие то плаща една цена. Ако обаче до 1 юли, когато е втората крайна дата за събирането на налога, се е родило дете, през второто полугодие таксата се вдига, като се добавя още един човек към домакинството. Обратно – ако броят се намали, изчисляваме налога за човек по-малко“, каза Ешпеков.
Всяко кметство има грижата да проверява броя на хората, които формират съответното домакинство и да подава актуална информация до общинската администрация. Домакинствата имат правото да оспорят данните, подадени от местните администрации към общината, но трябва да имат документи, за да докажат, че нямат дете, например, или че имат заминал или починал роднина, за да плащат по-малко.
Такса „смет“ за бизнеса и нестопанските организации се определя „на кофа“. „Тази кофа се дава на всяка фирма от общината и на база на кофосъбиранията тази фирма подава своята декларация за количеството смет за следващата година. 7 кофи пълнят един контейнер тип „бобър“. Ако дадена фирма е под прогнозното количество смет, което е декларирала, налогът намалява и обратно – при увеличени стойности таксата се вдига“, разказа още Бойко Ешпеков.
Общината ползва регионалното депо в Смолян, за да изхвърля отпадъците. „Всеки наш камион със смет се тегли, като се върне в Баните, документацията се анализира, за да се види има ли проблеми в дадени населени места и на какво се дължат те. За няколко години сме намалили обема на отпадъците си с около 30%, това показва, че методиката ни работи“, категоричен е Ешпеков. В началото имало известна съпротива, защото хората не знаели точно какво ги очаква: „Сега обаче положението се нормализира, гражданите видяха, че ги таксуваме на база количество и брой хора, а не на промили, които нямат нищо общо с налога“, обяснява Ешпеков.
Той е предлагал на свои колеги от други общини, както и на НСОРБ, да въведат методиката на Баните. Без конкретни аргументи обаче те или му отказвали, или казвали, че ще я въведат от следваща година, а не са го правили: “Не мога да кажа защо не ползват опита ни, предполагам, че има хора, които правят много пари от сметосъбирането”, коментира той. „Как „Топлофикация“ може да събира парите си? Индивидуално – гледа се всеки отделен потребител дали откачва или закачва радиатори. Защо за такса „смет“ да не се гледа индивидуалното потребление на услугата, а се търсят извинения, че нямало как да се получат обективни данни и се тръгва по най-лесното – данъчната оценка? Много кметове просто ги мързи да поработят повече“, ядосва се Бойко Ешпеков. Kmeta.bg потърси официално коментар от НСОРБ по темата. От сдружението ни отговориха, че ще изпратят своите писмени бележки, а ние обещаваме да ви информираме, когато ги получим.