Адската експлозия на цистерните в Хитрино буквално е стопила в отломки къщи и коли. В селото ги няма цели улици, сградите на детската градина и кметството също изглеждат като след бомбандировка.
Близо 1000 души от селото са евакуирани от вчера при близки и роднини, а 14 са настанени в Кризисния център. “В нищото сме”, вдигат рамене местните. И ужасът от “зеленото” събуждане рано сутринта още е изписан по лицата им. Зелено, защото заедно със силния грохот от експлозията, навсякъде в околността блеснала и зеленикава, ярка светлина. Тътенът от взрива е чут дори в областния град Шумен, който е на 14 километра от Хитрино.
От вчера в целия град тече мобилизация на фирми и доброволчески организации. Скаутите са готови да влязат в Хитрино, за дапомагат при разчистването. Но поне още 10 дни това нямакак да се случи заради опасността от нови експлозии.
Малко преди 13,00 часа в Кризисния център в Шумен е докарана готвена храна – супа, пиле с ориз. „Строени“ са и куп пакети с по-трайни продукти.
„Чакам да се върнат хората, за да им раздам храната“, казва директорът на Кризисния център Елена Великова. И уточнява, че повечето от останалите без домове са отишли да си вземат еднократната помощ от 325 лв.
В една от стаите заварваме 64-годишният бивш горски Николай Стойков. Той е с два откъснати пръста на крака след ада в Хитрино.
„Чувствам се добре. Мъчно ми е за дома. Но се радвам, че съм жив. Къщата ми е близо до гарата, домът ми е с изпочупени прозорци, врати и мебели, но се отървах“, разказва на пресекулки Николай. Питаме го защо не е с другите за еднократната помощ. „Няма как да отида с този крак“, казва Николай.
Мъжът ще си вземе парите, когто дойде кола на социалното или от общината, обясни Елена Великова.
Комшията на Николай в Хитрино – Димитър Николов е дошъл да го види. Димитър е при роднини.
„Сигурно поне 10 дни няма да се приберем по къщите си. Сега обявиха и бедствено положение. Остава да се надяваме по-бързо да разрешат ситуацията и да ни пуснат в селото“, казва Николов.
Двамата не са оставили животни в домовете си, но оправдават тези, които са опитали да се върнат в селото, за да нахранят добитъка.
„Но и властите са прави. В селото е опасно. Вече сигурно са спрели тока. Колко хора обаче напоследък колиха телета, слагаха във фризерите да имат за зимата“, сеща се Николай и клати глава със съжаление.
„На всеки 200 метра в Шумен питат какво е станало“, допълва разказа му Димитър. И още:„Всички се интересуват, виждам, че и помагат“.
В ранния следобед в Кризисния цетър пристига поредното дарение. Мъж, който не желае публичност, донася чували с якета. Казва само, че са от името на Медицинския университет във Варна.
В коридора на ацентъра е пълно с чували с дрехи, има и много хранителни продукти.
„Хората се отзовават. Днес при нас дойдоха кметът Любомир Христов , вицепремиерът Румяна Бъчварова, за да видят дали имат хората нужда от нещо“, обяснява шефката на центъра Елена Великова.
Тя успокоява хората, че могат да останат докато е нужно. „Има всичко отопление, вода, храна, дарения идват потоянно.Облякохме ги, защото някои бяха само с това, което са били на гърба им. Имахме готовност да приемем даже 20 човека, дойдоха 14“, казва още Елена Великова. По думите й пострадалите продължават да са много нервни и изплашени. А психолози постоянно разговарят с тях, за да им помогнат да преодолеят стреса от преживяното.