Хиляди вярващи се очаква да дойдат днес на Кръстова гора, за да прекарат нощта в бдение. На 14 септември отбелязваме един от Дванадесетте велики християнски празника – Въздвижение на Светия Кръст Господен, или както е по-известен – Кръстовден. Това е четвъртия път в годината, в който Българската православна църква извършва поклонение пред кръста.
От 19 часа в неделя на манастира в “Кръстова гора” богослужението ще отслужи лично Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. От 23 часа започва служба, която продължава и след полунощ. Очаква се над 10 хиляди богомолци от цялата страна да дойдат на връх “Кръста”. От Пловдивската митрополия споделят, че всяка година идват болни и страдащи хора от цялата страна, които търсят Божията милост.
Местността, наричана “Родопската Света гора”, е в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив, на 40 км от Асеновград и на 6 км от село Борово. Манастирският комплекс, разположен на поляна сред красива гора, се нарича “Кръстова гора – Св. Троица”. Църквата “Покров на Пресвета Богородица” е завършена през 1995 г. От нея тръгва алея до върха на малък хълм, по която са разположени параклиси, посветени на 12-те апостола. На самия връх има огромен кръст, където вярващите се молят.
Преданието гласи че, на този връх някога е имало манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Руският цар научил за това и изпратил хора с богати дарове за султана, като им поръчал: “Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго, освен дървения кръст, за който е научил, че се пази в съкровищницата ви.” Пратениците изпълнили задачата на царя и султанът им дал искания кръст. Майката на султана научила за това и му казала: “Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи!” Султанът изпратил хора, но пратениците, като узнали, че ги търсят, се отправили към Средните Родопи. Там в манастира те предали на монасите кръста и заминали за Русия, като планирали по-късно да се върнат и да го вземат. Не след дълго обаче, манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Единственото, което те успяли да скрият било парчето в подземното манастирско скривалище.
По-нататък през вековете Средните Родопи имат тежка съдба заради опитите за ислямизиране на населението и набезите на кърджалиите. Местните хора обаче винаги са се отнасяли с почитание към Кръстов връх.
Според църковното предание Елена – майката на император Костантин Велики, била ревностна християнка. През 326 г. тя тръгнала към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християни. Намира пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовото разпятие се разбира, когато чрез докосване е възкресен наскоро починал човек. Частица от кръста Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм “Възкресение Христово”. След време над пещерата на гроба Господен е построен храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди богомолци от цял свят, за да зърнат Светия кръст.
На днешния празник традицията повелява да не се яде червена храна!
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето “тръгва назад” към зимата и денят се “кръстосва” с нощта – изравняват се. Времето застудява, настъпва краят на лятото и започва есенният селскостопански сезон. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На Кръстовден се спазва строг пост и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде.
На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите. Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристина и Кристиян.