Мая Божидарова Манолова е български политик, народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 40-ото и 41-ото народно събрание. Депутат и заместник-председател в 42-то Народно събрание. На 30 юли 2015 г. е избрана за национален омбудсман на България със 129 гласа в 43-ото народно събрание срещу 82 гласа за досегашния омбудсман и кандидат за втори мандат Константин Пенчев.
– Г-жо Манолова, започнахте мандата си с обиколка на общините. Каква картина се разкри пред вас?
– Омбудсманът е последната врата, на която чукат гражданите. Преди това са обиколили всички останали институции. Макар общините да са много различни по социално-икономически показатели, проблемите на хората доста си приличат. Вместо господари на администрацията българите се превръщат в нейни поданици. Всъщност хората са тези, които я назначават, но често са в положението на просители, а не на изискващи граждани. Моята задача е да дам самочувствие на българите като граждани, че те са суверените. На тях се крепи всяка власт, затова трябва да защитават правата си. Виждам амбиция от кметове от различни партии да работят в интерес на избирателите. Благодаря на градоначалниците, защото част от проблемите се решават и само с обаждане или писмо. Отзовават се на сигнали и помагат. Не виждам ефективността на работата си без подкрепата на местната власт.
– Част от общините имат свои омбудсмани, но повечето не разполагат с такива. Работите ли в тази насока?
– Започнах инициатива, за да стимулирам общинарите да избират местни омбудсмани. Това е важно и за гражданите, но и за местната власт, за да си сверява часовника. Много въпроси биха се решавали доста по-бързо при наличието на обществени защитници, каквито са омбудсманите. За съжаление процесът върви бавно заради трудности в законодателството, а и заради шарените конфигурации в местните парламенти. Водила съм разговори с председателя на Комисията по взаимодействие с гражданските организации в Народното събрание, г-жа Бойка Маринска, да се въведат промени в Закона за местното самоуправление. Те трябва да улеснят избирането на местни омбудсмани. Това обаче не е достатъчно. Нужни са и гаранции за независимостта на тези хора. В момента те зависят финансово и административно от общинските власти. Ако искаме да имаме реален коректив на местно ниво, е нужна самостоятелност.
– Във вечерта, в която наградихте най-големите дарители в кампанията „Великден за всеки“, обявихте, че инициативата става ежегодна. Каква ще бъде нейната кауза следващата година?
– Кампанията показа, че българите имат добри сърца и че бизнесът у нас е социално чувствителен. Благодарение на общите си усилия успяхме да съберем над 1 млн. лв. в пари и храни. Преди да обявя следващата кампания, ще събера мненията на хората, участвали в тази. Смятам, че това е справедливо, защото не бива да гледаме на бизнеса като на брашнен чувал, който просто да бъде изтупан. Вместо това нека чуем неговото мнение за това, кои са уязвимите групи и най-наболелите проблеми, за разрешението на които да се обединим.
По време на кампанията се зароди и друга идея – за превръщане на дарителството на храни в ежедневна дейност. Сега онези, които даряват храни, се облагат с множество данъци. Получава се така, че държавата вместо да ги подкрепя, ги натоварва допълнително. Ако успеем да направим така, че тези налози да паднат, в крайна сметка ще бъдем по-близо до голямата си цел като общество – да няма гладни хора в България. Това е кауза, която би обединила всички под мотото „Да преборим глада“.
Над 700 хил. т. храни годишно се изхвърлят, често сме свидетели на гледки, при които хора, които нямат какво да ядат, ровят в контейнерите. Този процес може да стане цивилизован – онези, които имат излишък, да го дарят на нуждаещите се по интелигентен начин. Времето за повдигане на въпроса е подходящо, защото сега тепърва ще се обсъжда бюджетната процедура за следващата година. Подобна инициатива трябва да намери място в бюджета и да провокира промени в някои закони.
– Водите тежка битка с монополите и един от примерите е „Топлофикация“. Остава ли тя ваш приоритет?
– Битката на гражданите с игото на монополите е основна част от моята работа. Започнах с „Топлофикация“, защото по отношение на дружеството съм получила най-много оплаквания и нарушенията са драстични. Упражних целия обем от правомощия, които имам – анализирам всеки случай, изготвих доклад с конкретни препоръки към различни инстанции, организирах обществена приемна и дискусия, сезирах Върховния касационен съд и образувахме дело по законността на такса „сградна инсталация“. Писах на еврокомисаря по права на потребителите, за да предложи добри практики от Румъния, Унгария и др. държави, да се поучим от техния опит.
Обърнах се и към Конституционния съд за юрисконсултските възнаграждения на дружеството.
През изминалите дни изпратих писмо до председателя на КЕВР с правни аргументи защо трябва тези възнаграждения да се извадят от общите условия на КЕВР. Надявам се комисията да изпълни ангажимента си да забрани на топлофикациите да начисляват допълнителни такси по време на съдебни процеси. Заплатите на юрисконсултите на „Топлофикация“ са включени в цената на топлинната енергия и това се явява допълнителен източник на приходи от джоба на потребителя. Това е неоснователно обогатяване на гърба на гражданите.
– Планирате ли инициативи, свързани с монополи в други сектори, например енергетиката и горивата?
– С монополите на горивата се занимава КЗК. Аз следя темата и очаквам и другите компетентни органи да покажат характер. Подготвила съм пакет от законопроекти, свързан с регламентиране на работата на арбитражните съдилища. В България всеки може да си направи частен съд и да подвежда под отговорност граждани. Генералното ми предложение по темата е потребителските спорове да се изключат от компетентността на тези съдилища. Работата на хората там трябва да бъде вкарана в рамки, да се изработи регламент кой може да ги създава, да има изисквания към арбитрите и да се гарантират демократичните процедури. Дано тези предложения станат законови промени с участието на депутатите.
Ще имам активна роля в либерализацията на енергийния пазар. Важно е дефинирането на понятието „уязвими потребители“, кои социални групи влизат в тази дефиниция. Към тях държавата трябва да положи специални грижи. Няма как това да бъдат само онези 255 хил. души, които получават енергийни помощи. Според оценки на ЕК, ние сме енергийно най-бедната страна. Малко над 40% от българите живеят в риск от бедност. Така че повече хора трябва да получат енергийна подкрепа след либерализацията.
Не смятам, че са достатъчни социалните тарифи. Необходим е цял пакет от мерки, които държавата да насочи към уязвимите групи, например подкрепа за подмяна на енергоемки уреди, за саниране, предпазване от измами. Трябва да има регистър на търговците, които имат право да предоставят енергия, да се направи списък на нелоялните практики. Съпоставимостта на цените от различни търговци предполага прозрачност на информацията за формирането на тези цени.
Четете още в новия, 12-ти брой на в-к КМЕТА.bg!
Вестникът на българските общини вече може да бъде открит в магазини BILLA, в автобусите на “Етап Груп” и “Юнион Ивкони”, книжарници “Сиела”, ресторанти Happy Bar & Grill, хотел “Маринела” и в административните сгради на всички 265 български общини