Три църковни празника – дните на светите Кирик и Юлита, Атиноген и Марина, са известни в народния календар като Горещниците. В Северозапада ги наричат още Чурици, Германовци, Блъсъци. Започват от днес и продължават до 17 юли. Трите дни са най- горещите през годината и ги празнували, за да омилостивят огнената стихия. Смята са, че са останали от времето на езичеството, в което е познат култът към огъня. Приети са като дни на хората, чиято професия е свързана с огъня – хлебари, ковачи, калайджии.
За да се почете огнената стихия, през горещниците не се работи, разказват възрастни жени от полските села. Смятало се, че прекъсваенто на всякаква работа пази плодовете на труда на селянина от огнени бедствия. На този ден спирали жътвата, коситбата, дори копаенето в градините. Не се возят и снопи, защото те могат да се подпалят от небесния огън. Загасвали и огъня в огнището, палели го едва на третия ден, когато се отбелязва денят на света Марина. Ако другаде я наричат Морска, то в Северозапада тя е Огнената Мария. Третият ден е най-опасен откъм слънчевата топлина.
През трите дни се извършват обреди и заклинания, свързани със здравето и живота. Някога изминавали големи разстояния, за да се изкъпят в топли минерални извори. Това означавало здраве през цялата година. На болни носели вода от лековити извори. По горещините през тези дни гадаели какво ще бъде времето през три сезона – лято, есен и пролет. Със специален обред на света Марина подновявали огъня в огнището, който на този ден смятали за небесен и затова безопасен.