От днес започват великите пости. От неделя Месопусна /без месо/ те траят 8 седмици, а от Сиропусна /без млечни продукти/ – 7 седмици. Въведени са, за да усети вярващият своята греховност, както и преходността на земния живот.
Само християните се подлагат на строги пости по 200 дни в годината. Католиците не постят така последователно, а протестантите изобщо не постят.
Християните се отказват от месна и млечна храна преди Великден, когато са т.н. Велики пости, по време на Петровите пости, които са от 7 до 30 дни, на Богородичните пости – 14 дни и на Коледните пости, които продължават 40 дни. Отделно от тези дни, те постят и всяка сряда и петък. При тези дни има и изключения – напримир от 25 декември до 4 януари, дните след Великден.
Великите пости са особено строги през първата и през последната седмица. Тогава християните се лишават и от олио и вино. Най-последователните хрстияни прекарват дните само на хляб и вода.
Постите имат дълга история. Сам Христос е постил 40 дни в пустинята след кръщението си. Апостолите разпространяват идеята за въздържанието от мазна храна сред християните. Великите пости трябва да подготвят вярващите за Възкресението. Всеки пост има своя смисъл. Например Христос е предаден в сряда и е разпнат на кръста в петък. Затова в тези дни се пости в знак на съпричастност към неговите страдания.
Постите имат и практичски характер. Някога те компенсирали недостига на храна. По време на постите не се ловува, а времето им съвпада с размножаването на животните. Имат и здравословен смисъл – разтоварват човешкия организъм от дните с мазна храна, каквито са зимните.
Стари жени в Северозапада разказват, че много от постните ястия са измислени точно през постите. Сиренето и яйцата в баниците са заменени от тиквата, ябълките, праз-лука, копривата, спанака. Връх на постните ястия е т.н. клин-чорба – зелев сок, примесен с парченца кисело зеле,малко олио и парченца суха люта чушка.
Но постите не са обикновена диета. Те са време за размисли, за оценка на собствените дела, за покаяние за лошите постъпки. Тяхната цел е духовно съвършенство, визвишеност и човешка доброта. Някога те са се възприемали като задължителни за християните. Днес са по желание. Едни ги спазват, други – не. По-разпрострнена е практиката за въздържане по няколко от дните на всеки пост или спазване само на седмичните.