От нямане на време за любов сме заприличали на ангели. Димите са на българския поет Георги Братоев, който се разжда на днешната дата през 1944 г. в Ямбол. Остава сирак на дванадесет години и израства като син на Ямболския пехотен полк. Въпреки това избира литературата.
Автор е на тридесет книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика и книги за деца. Нежната му лирика е превеждана на руски, английски, испански, френски и финландски език. През 1977 г. загубва напълно зрението си. В негова чест, през 2000, годината на неговата смърт, Съюзът на слепите в България учредява ежегодна награда за поезия и проза "Георги Братанов". Удостояването ѝ се извършва съвместно със Съюза на българските писатели.
От 2002 г. Младежкият дом в Ямбол носи неговото име.
Братоев напуска този свят през пролетта на 2000 г.
На днешната годишнина от рождението на поета ви предлагаме две от неговите творби:
ПИРОВА ПОБЕДА
Вселената ни гледа и се чуди.
С протегнати към нас ръце
тя чака лятото
на земния ни път да я повика,
тя чака одата на радостта
да разцъфти
и да завърже щастие.
А ние треперим,
подсмърчаме,
молим,
злословим,
препъваме,
хапем,
убиваме.
За какво?
За кого?
За този тъй кратък
като дъх на глухарче
живот?!
ЛЮБОВ
Сама
и нестинарка,
и жарава
над нас
нощта изгрява
в звезден транс.
Ту пламне цялата,
ту в миг угасне,
за да избухне
с нов протуберанс.
От обич
и от страсти завладени,
навярно и душите ни така
изгарят
с нестинарска всеотдайност
върху жарта
на нашите тела.
Снимка delnik.net