На днешната дата през 1867г. умира Георги Раковски. Съби Стойко Попович, както е рожденното име на Раковски, е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години.
Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното движение за свобода на България, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващата генерация български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско иго.
За Раковски е правдиво да кажем, че е учителят на Васил Левски. Апостола е най-успешният и последователен ученик на Раковски, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля — не на кърджалии, и хайдуци, а на на народни защитници. С тази цел той написва “Горски пътник”, както и “Привременният закон за горските чети”, който трябва да послужи като устав на новото българско правителство. Пак той сформира Първата и Втората българска легия. Именно в тези две Легии трупа своя боен опит Васил Кунчев. Тук той става знаменосец на Раковски и се сдобива със своя прякор — Левски — даден му именно от Раковски заради неговото мъжество и решителност.
Левски взима идеята именно на Раковски за “привременното правитество” и я доразвива, но той отбелязва, че това “привременно правителство” трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората — а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител, на делото на Георги Раковски. В последните си мигове 1867 година Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. той се радва, че ученикът му е достигнал до същите изводи до които е достигна и самият той “и дори го е задминал” и иска да го подпомогне, но вече е изтощен от непрестанното киснене по затворите и тичане в опити за бунт и църковни борби. Умората взема своя връх и той се разболява от туберколоза, скоро след това умира.
Роденият в Котел Раковски развива революционната си дейност главно извън България – в Румъния и Сърбия. Тъкмо той е първият роден революционер, който призовава чрез редица свои съчинения към общонародна борба за свобода.