Изминалата седмица – Страстната, е една от най-тъжните в историята на човечеството. Това са последните дни от земния път на Спасителя – Иисус Христос и нечовешките мъки на Кръста на Голгота. Между Осанна и Разпни го Той прощава на безумците. В днешно време е трудно да проумеем и страданието на Божията майка. Пропускаме голяма част от емоцията и тъгата на онези времена, защото знаем, че след предателството, Кръста и смъртта идва Възкресението. А всъщност какво проумяваме – боядисани яйца и козунаци за Великден, равносметка на собствените ни дела и думи или пост и разкаяние за грешките ни.
Има въпроси, на които не знаем отговорите. Kmeta.bg ги потърси при отец Валентин в църквата „Възнесение Господне” (срещу посолството на Румъния) в София, часове преди Възкресение Христово. Вече пета година, от освещаването през 2010 г., свещеникът служи в храма. Той е семеен и има 3 деца.
– Отче, направи ми впечатление, че много хора идват на изповед, какво е обяснението – труден живот, осъзнаване на грешките или повече вярващи?
– Когато Хрстос е изпратил своите Апостоли на проповед им е казал да кръщават всички в името на Отца и Сина, и Светия дух, и да учат на това, което той им е заповядал. Разкаянието за човека е важно, за да може да се върне при своя си Бог, откогото е отстъпил. Православието изповядва това, че който човек върши грях се е отдалечил от Бога и отстъпил от Него. Разкаянието е връщане при Бога. Човек изповядва своите грехове и вече не трябва да ги повтаря.
– И когато се изповядат грешките прощават ли се?
– Абсолютно, нали в това вярваме. Бог е изпратил Апостолите и им е дал тази власт на тях и самите те я предали на другите служители, на църквата, свещениците, епископите.
– Какво да правим с предателите? Да мълчим или да им кажем в очите, че това е предателство?
– Всяка случка е сама за себе си. Понякога, ако нещо е справедливо, човек е длъжен да го каже. Но когато знае, че човекът няма да се поправи, а ще стане още по-лошо, е по-добре да премълчим и да се помолим Бог, да вразуми човека. Това е предателството, а Христос е пример за това. Разпънаха го на кръст и Той каза: Прости им, те не знаят какво вършат. Христос щом е казал да обичаме и враговете си, понякога това е преко силите на човек, но все пак.
– Значи да прощаваме на предателите?
– Не знам на предателите дали можем да простим, защото, ако прощаваме на всички предатели, тогава трябва да простим лошото отношение на всеки един човек.
– Какво трябва да знаем и да правим през тези дни?
– Това са тъжни дни, защото Христос е разпънат на кръст. Но ние празнуваме, защото в днешни дни знаем, че Той ще възкръсне и ще ни спаси.Трябва да си пропомним, че Господ Иисус Христос е живял между човеците и е пострадал за нашето спасение и за спасението на всеки човек, повярвал в него. Защото Христос е донесъл зачатие на всичко и за природата, и за човеците, и най-вече за вярващите хора. А невярващият човек смята, че за него не се касае това. Макар всеки от нас да вижда и чува, че Христос върши някой неща и ако човек сам не възприеме делата му, остава извън празнуващото се във живота и традицията.
– В какво да вярваме?
– Затова започнахме разговара от покаянието. Защото всеки човек трябва да изпитва разкаяние за това, че ако и да беше дошъл Христос в днешно време, много е възможно да постъпим така както някога постъпиха. Не го признаха и го разпънаха на кръста. Защото много често идването на Господа ние го свързваме с някаква тържественост, а не с това да дойде по някакъв обикновен начин. И ние, вярата дори така възприемаме, че тя е нещо кой знае колко велико и сакраментално, а не нещо обикновенно. Тя, вярата е нещо обикновенно, което се изразява в дела. Почит към Бога преди всичко и дела към човеците, което е най-обикновенно нещо. И Христос го заповядва като най-важното, да имаме почит към Бога като му служим по определен начин.
– Ще ни се сърди ли Господ, ако вярваме в доброто и справедливостта като синоним на Господ?
– Ами те не могат да са синоним, те са плод на това, което е Бог. Доброто и справедливостта сами по себе си не могат да същестуват без Тоя, който ги поражда. Затова имаме вяра към Бога, защото Той е дал на човек тази възможност да върши същите дела, които Той извършва и е извършвал преди векове. Това е. Не може да съществува добро извън това.
– А когато като народ се чувстваме предадени от собствените си политици, тогава в какво да вярваме?
– Е, ех това сега вече е много труден въпрос. Затова че и в църквата също има подчинение на по-голяма власт от тебе самия – покорност към Бога и търпение преди всичко. Щото така е казано, че с търпение трябва да се спасим. Би трябвало да се опитваме, ние като народ да имаме служение особено пред Бога, а пък сега дали са мъдри нашите ръководители! Понякога може човек да презре ръководството дотолкова, че някак си да не му попречи на вярата.
– Можем ли се надяваме, чисто човешки, че Бог всичко вижда и връща?
– Да, Бог всичко устройва и всичко е Божието знание, и сега твърде строго ще прозвучи, че получаваме това, което заслужаваме.
– Тоест ние да прощаваме с думите: Прости им Господи, те не знаят какво вършат!
– Ами да, на някои от тях. Мисля, че повечето са си на мястото. А когато другите са по-малко това почти не се забелязва.
– Какво ще кажете на хилядите българи, които са без работа, какъв ще е техният Великден?
– Човек търси Бог, когато има затруднение, когато всичко ме е уредено Бог не му е нужен. Някой път не е така. Сега пак казвам, че това е според нуждите на човека. Бог дава повече или по-малко.
– На кой дава повече и на кой по-малко?
– Ами, който ще се справи с повече му дава повече, а който ще се справи с малко му дава по-малко.
– И хубаво, и лошо ли?
– Пише, че кой колкото може да понесе Бог му дава толкова, а не му дава свръхсилите. Поне чисто верово е така, сега от там насетне! Сега, ако ние говорим за благоденствие в човешкия живот, като постижение в света, тогава ние няма да мерим със същата мярка, защото не се отнася за вярата и отношението ни към Бога. Тоест отнася се чисто за благоденствието на народа като развитие.
– Как да приемаме тъгата, страданието и мъката, като изпитание на Бог ли?
– Това понякога е обществена последица от това, в което самите ние живеем и това, което самите ние си причиняваме. Понякога казвам. А някой път в молитвите ни пише това, че праведникът също може да бъде изпитан, за да се види неговата верност, дали ще е верен докрай. А грешникът бива изпитвам заради това да се поправи от нечестивия си път.
– Само когато човек е постил ли може да се изповяда?
– Не, разкаянието си е разкаяние. Всеки човек може да се покая за греховете си извън времето на поста. Защото можем да се спасим във всяко едно време и Бог желае спасението на всеки един човек, не само във време на пост и по всяко едно време в живота му. Дали това ще е по-рано или по-късно е въпрос на осъзнаване.
– Коя молитва трябва да си казваме?
– Ами едната единствена молитва, която Господ и Иисус Христос ни е заповядал да казваме е Отче Наш. А сега дали човек ще допълни нещо повече, дали ще почита Божията майка, дали ще почита Светията си или друг по-голям Господски светия, това вече си е личен избор. Има много молитвеници, много преведени книги, неща които са достъпни. Човек може да си подреди и своя лична молитва на опита на Светиите. Защото ние препрочитаме тези на Светиите и се научаваме, какво е най-нужно да просим. Затова можем да си подредим своя лична молитва, за да допълним нещо в нуждата си, в момента.
– И това се чува?
– Е няма как да не се чуе. Бог така е обещал.
– Искаи ще ти се даде, моли се и ще получиш…
– Похлопайте ще ви се отвори, точно така. Това е казано, пък и това е обещанието на Господа. А ние виждаме, че Той каквото обещава го е изпълнява. И докато е бил сред човеците, каквото е рекъл Го е изпълнил. Да се види, че това е неговата воля и че това е неговото намерение към човеците. А вече е оставил във властта на хората да решат дали ще Го въприемат един ден със свободната им воля.
– Какво трябва да правим тези дни, да сме смирени, добри?
– Човек, ако изпитва разкаяние той знае какво да направи. Защото всяко нещо, каквото е разкаянието дава повод на човека да се замисли, кое най-правилно в живота.
– Тоест тези дни не са по различни от това, което всеки ден трябва да правим?
-Да така е. Те са по-различни само заради едното нещо, че Възкресението се случва и човек по скоро иска да бъде със своя си Бог. А това изисква напрежение на силите и доближаване до своя Бог като изпълним негова воля. А тя е ясна, човек да се покае, да търси добруването си, своето и на другите и да помоли нещо повече да се случи, освен за него и за близките му, и целия народ. Това е във всяка една молитва. Но да не обезсмисляме времето. Все пак има време, в което човек изпитва нещо по-тържествено, радостно и време, в което изпитва неща, които са си обикновени. По скоро заради това имаме празничност, имаме неща, които са се случили в определено време. Не са се случили кога да е, те са строго подредени в годината. Особено Господските празници най-вече Великден. Установен е от Господа кога да се празнува и винаги тогава се случва. Тогава пада огънят от небето и тогава е този факт на Възкресение. Тоест има чудеса, които потвърждават, че това е в Божата воля, че това е установено не от кого да е, а от Бога. Човек, за да може да се приобщи към тия празници посещава храма, чува Евангелията, чува песнопенията и четивата, които го подсещат какво е сторено за нас. А дали ние участваме, дали това го възприемаме като свое зависи вече от разположението ни към Бог.
– А не е ли, защото човек търси обяснение за всичко, с което го е притиснал живота?
– И това също. Посещението на Божия дом е посещение и на Бога. Защото ние в храма виждаме, че е изрисуван с Бог, Света Богородица, Апостоли, Светии, стенописите са сцени от това какво точно се е случило, раждането на Христос, Кръщението, Възкресението. И това създава настроение, че ние сме при Бога. От това идва олекването, а не защото човек просто е влязъл в някакво по-свято място, което е въпрос на настроение. Някои хора влизат в храма и казват, този храм много ми въздейства, а другия не. Човек трябва да знае, че влизането в Божия дом е осъзнаване, че сме при Бога, а дали е по уютен или по-красив, няма значение. В крайна сметка това е като във всеки един дом и като отидеш разбираш, че уютното за един е неуютно за друг. Подредбата в храма е строга, една и съща е на всякъде, въпросът е, така да се каже, моралната страна на човека, дали той се чувства по виновен.
– Какво ще пожелаете на миряните?
– Пожелавам всички празници, които предстоят, те са празници на Бога и са посветени на Него, и е редно да ги посрещнем в храма. По някой път ние забравяме, че почитането на Бога е повече в храма и искаме да си му дадем празник в къщи с близките и приятелите. Това също не е лошо, но преди всичко трябва да сме при Бога, там когато това се случва, а след това вече да си го отпразнуваме с най-близките.
– Ще помогне ли Бог на България?
– Ами, че то ние тогава ще се наричаме безверници, ако не го вярваме. Това ще стане, ако човек повярва и сам се стреми към това, и го желае, преди всичко. Обещанията на Бога са неизмени, този, който търси помощ ще получи!