На снимката: Монашеското братство на Бачковския манастир пред разкрития гроб на св. Евтимий, патриарх Търновски
Tази година иманярският сезон започна по-рано. Топлото време изкара търсачите по тракийските могили, античните крепости и средновековните градища. Традиционно копаят за съкровището на Вълчан войвода и вълшебния павур на поп Мартин войвода. Новото е, че прослушват земята и за гроба на Патриарх Евтимий.
Според легендата неговата корона притежава лечебни свойства. Както “24 часа” писа, в тази връзка учениците на Индиана Джоунс разровиха църква край кърджалийското село Добромирци.
Историята с патриаршеския гроб се заплита в началото на XX век
Тогава старица го показва в Бачковския манастир “Успение Богородично”. Деветдесетгодишна баба от село Дерекьой рекла на един от монасите: “Дядо попе, едно време тук постоянно гореше кандило, защото на това място почива светия. Когато се четеше Апостола и Евангелието, тук се изнасяше горящ свещник.” Игуменът Паисий Пастирев знаел, че в манастира е бил заточен последният български патриарх.
“В Св. Петричко-Бачковската обител – пише черноризецът – освен предание за жезъла и короната на св. Евтимий, които са били изнесени от гърците преди още манастирът да падне под българска власт, било е запазено още и преданието за светостта на гроба сред народа из Родопския край.”
На 6 ноември 1905 г. Паисий започва да разкопава белязаното място. На 20-и става ясно, че бабата не е говорила напразно. Показват се плочи от пясъчник, замазани с хоросан. Под тях е открит зидан гроб, в който са намерени архиерейска мантия, омофор (богослужебна дреха), два епитрахила и останки от сандали. Реликвите са извадени, за да може работникът да продължи копаенето. Кирката обаче удря накриво и в стената зейва дупка. От кухината е извадена свита на руло оловна плоча с някакъв надпис.
Според легендата короната на Патриарх Евтимий притежава лечебна сила
Отворът показва, че до първия гроб има втори. В него е намерен скелет на покойник в останки от монашеско облекло. Игуменът телеграфира на Светия синод, който веднага назначава комисия. На 11 декември в манастира пристигат проф. Васил Златарски, архимандрит Неофит и йеродякон Григорий. Тримата анкетират и изготвят подробен доклад “В заключение – сочи комисията – считаме за свой дълг да повторим още веднъж, че намерените в откритите гробове в артиката на голямата църква на Св. Бачковска обител кости и патриаршески одежди са костите и одеждите на последния български патриарх Евтимий, пред когото ние благоговейно и най-почтително се покланяме.”
Находката е фалшификат, чуват се обаче други гласове. В сърцевината на спора е оловната плоча, чийто надпис монасите похабяват, като го търкат със спирт и оцет. Въпреки това проф. Златарски съумява да разчете текста по следния начин: “Св(етие) мощи Евтимиу преос(веще)нному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)”. Прочетени от горе надолу, началните букви образуват акростих СИРОТА С цифровите значения на кирилицата пък е вградена датата 4 април 1404 година от рождението на Христа.
Комисията обаче недоумява:
“1. Защо в надписа, който несъмнено е турен при погребението на патриарха, е казано “Св. мощи Евтимиу и проч.”, когато знаем, че светиите обикновено са се обявявали за такива дълго след смъртта им.
2. Защо Патриарх Евтимий не е бил погребан в архиерейски одежди, както са се погребвали и погребват владиците? Мълвата, че е стъкмена мистификация, се подхранва от гъркомански интриги и лични ежби на игумена с братството.
През август 1906 г. Паисий Пастирев дори щял да бъде бит. Синодът решава да го отстрани от манастира и той отива на Атон да търси мир за душата си. Въпросът с двойния гроб остава открит до 1911 г., когато синодалните старци назначават втора комисия. Този път в Бачковския манастир са командировани Богдан Филов и Йордан Иванов. Техните заключения са убийствени. Оловната плоча е взета от манастирския склад, установяват учените. Надписът е направен с мастило и е далеч от среднобългарската графика, допълват те. Съкращенията са с точки, а не с титли, както е било прието. Липсва датировка от сътворението на света, която е типична за времето на Евтимий. Намира се и издайник в лицето на йеродякон Методий, който твърди, че костите са местени, а оловният свитък е нарочно подхвърлен. Явлението е познато още от средните векове, коментират двамата специалисти. “Независимо обаче от всичко това – пише Йордан Иванов – никак не е изключена възможността Патриарх Евтимий да е преминал последните години от живота си именно в Бачковския манастир.”
Историческата наука е приела, че след падането на Търново през 1393 г. Евтимий е заточен в Бачковската обител. По това време манастирът има две църкви: “Св. Богородица” и “Св. архангели Михаил и Гавраил”. Разположението им е такова, че притворът на първата се слива с подолтарното пространство на втората, която е издигната на пиластри. Тъкмо това “двойно осветено място” сочи старицата от Дерекьой. Преди смъртта си Евтимий е приел Велика схима (сакрална монашеска степен) и затова е погребан в гроб с две камери, предполага Васил Златарски.
Над гроба в специална ниша векове е горяло кандило
Към средата на XV век съборният храм “Св. Богородица” е разрушен от турците. Възстановен е отново в началото на XVII столетие. Вероятно тогава гробът е бил разкрит и тленните останки са препогребани заедно с оловната плоча, предполага литературният историк Иван Богданов. По негова инициатива през 1971-1972 г. надписът е подложен на детайлно изследване. Използвани са химически микроанализ, лазерен микроспектрален анализ, хроматография и фотография с инфрачервени и ултравиолетови лъчи. Експертизата доказва, че свитъкът е автентичен, но е изработен близо два века след смъртта на Евтимий. Охуленият Паисий Пастирев не е бил мистификатор!
Оловната плоча и останките от архиерейски одежди сега се пазят в Църковния историко-археологически музей при Светия синод на Българската православна църква. Там обаче костите ги няма. През април 1906 г. Министерският съвет решава мощите на Евтимий да бъдат пренесени тържествено от София в Търново. Съмненията около тяхната автентичност осуетяват начинанието и останките са върнати в Бачковската обител. Манастирският секретар Славчо Кисьов свидетелства: “Бяха в дървено ковчеже с надпис, което стоеше в олтара. През 1957 г. дойдоха и взеха мощите, за да ги носят на изследване в Москва. Тогава беше така, обаждат се “от горе”, даваш и не разсъждаваш.” Преди да отпътуват за съветската столица, костите са изследвани от антрополога Петър Боев. По-късно той твърди, че ковчежето е върнато от Москва. Но истината е, че това не се случва, защото е откраднато! През 1993 г. разследване на “24 часа” не откри мощите нито в Бачковския манастир, нито в Църковния музей, нито в Академията на науките. “Дано да е запазено някъде”, надяваше се тогава Славчо Кисьов.
От цялата тази усукана хроника излиза наяве една закономерност. Горе-долу по едно и също време изчезват мощите на Патриарх Евтимий, пропадат костите на Васил Левски, унищожено е тялото на цар Борис III. Тоест 50-те години на миналия век ще останат в нашата история като време на погубените реликви.
Източник: “24 часа”
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.