Златен накит във формата на сърце откри екипът на доц. Стойчо Бонев и докторантът в Археологическия музей във Велики Преслав Радостина Георгиева.
Накитът и декоративни фризове от двореца бяха показани днес в Археологическия музей. Те ще бъдат изложени там, за да може български и чуждестранни туристи да ги разглеждат.
Доц. Бонев обясни, че сърцето е открито на около 80 сантиметра дълбочина в личната резиденция на Преславските владетели.
„Сърцето е шедьовър. На него има пет цвята синьо, зелено, вишнаво, бяло, слонова кост. Такива накити са намирани върху сребърна или медна основа, което смъква стойността. А това очевидно е царски накит. Подобна находка не е намирана от 1988 година, когато е открито преславското златно съкровище“, каза доц. Бонев.
Той обясни, че накитът бил украшение за дреха. „Сърцето е с висока проба злато от над 23 карата и го датираме от средата на X век.“, каза доц. Бонев.
Той изказа предположение, че златното украшение е било част от колекцията с бижута на жената на цар Петър – византийката Мария.
Ученият допълни, че техниката, по която е направено сърцето, е известна като клетъчен емайл. При нея се разтопяват силициеви смеси, след което се изливат върху златна или сребърна основа. После ювелирите с тънки телове издълбавали касети, които запълвали с разноцветна стъклена маса.
Доц. Бонев допълни, че намереното сърце е византийско производство и подобни творения са правени в императорските ателиета.
Учените попаднали и на декоративни скулптури, няколко открити преди две години и една тази година. Те са от варовик и също били в резиденцията. На тях са изрисувани фигури палмети, повлеци, розети, кръст, лесбийска кима, което представлява островърхо листо.
„Това са великолепни образци на декоративната скулптура, които са украсявали интериора на двореца. Такива находки има само в няколко световни музеи и мога да кажа, че и Преславският е сред тях, въпреки че по мащаби е по-малък, той не им отстъпва по богатство на колекцията, която притежава“, каза още доц. Бонев.
Той уточни, че учените се натъкнали на ценните находки в част от личната резиденция на Преславските владетели, която те и семействата им обитавали ежедневно.
„Сградата е била със светски характер и е била богато декорирана. Тя е била с дължина близо 22 м и широчина 19 м. В нея би трябвало да е имало църква, баня, тоалетни, пристройки за прислугата и други помещения. Западната фасада е завършвала с мощна колонада с 7 колони, които са с диаметър 70 сантиметра“, разказа ученият.
Според него има втора голяма постройка, която тепърва ще се проучва.
Специални благодарности на доц. Бонев и на директора на Археологическия музей Пламен Славов изказа кметът на Велики Преслав Александър Горчев. Той призна, че се притеснява от недостатъчното финансиране на разкопките и проучванията в старата столица. Според него Велики Преслав не заслужава такова отношение.
За проучванията на старините средства от години, според възможностите си, отпуска Археологическия музей във Велики Преслав.
Директорът му Пламен Славов допълни, че тази година финансирането на проучването на резиденцията е било в размер на 8 хил. лв.
