Панихида за жертвите от погрома, устроен от паравоенното формиравоние на Коста Печанац на 15-16 май в Босилеградско, организираха културно-информационния център на сънародниците ни там и от Демократичния съюз на българите, съобщиха от екипа на центъра.
Преди 99 години формирование на Печанац нахлува на тогавашната българска територия, избива 33 души, изгаря живи две деца и опожарява 317 къщи в Босилеград и селата Горна и Долна Ръжана, Горна и Долна Любата и Горна Лисина, припомниха участници. На панихидата бяха и представители на общественото движение Западни покрайнини и от регионалния исторически музей в Кюстендил.
Беше представена книгата на историка от кюстендилския музей Ангел Джонев “Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г.” След щателно изследване на архивите Джонев е описал в детайли двудневното престъпно деяние, за което почти един век се мълчи. Използвани са сръбски и български исторически източници – публикации, архивни документи и снимков материал.
“Войните оставят значими травми в историята на човечеството. Между народите се отваря огромна пропаст. Все някъде удобно се скрива причината за извършване на насилието. Навлиза се в омагьосания кръг на отмъщението, като противникът е обвинен за „подстректел“ или „агресор“. Другата страна действа в „самозащита“ и мотивите й, разбира се, са „по-благородни“. Появяват се още кръв, дим и сълзи и след век от първия световен конфликт тази рана не е зараснала и често се разкървявав. Страстите на Балканите винаги се възпламеняват от подобни факти. тук опитите за помирение и съвместно почитане на жертвите на човешкото безумие, познати сред някои западни държави, все още не се практикуват. Врагът си остава враг, на полуострова и сега се извършва вендета. Но духовната вендета, насъсквана между народите, е още по-страшна. Тя не се знае кога пак би се изляла като физическа саморазправа. Трябва малък повод и натрупаният взрив избухва. От подобни случаи национално пъстрите Балкани си запазват марката на „барутно буре“ в Европа”, пише д-р Джонев.
Дали на хората от Босилеградско е съдено да преживеят поредното си клане?! Или бавното гниене, на което са подложени близо 100 години по-късно, води до очакваният резултат – намаляване на населението, обезбългаряване и обезличаване на района. Хората са осъдени на безпаметност. С изключение на няколко запазени надгробия, които са ням свидетел на злокобня резултат от сръбските убийства и мародерство, други знаци няма. В изобилие са обаче монументите за “българските зверства” в Поморавието…
„Нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено“ – гласи една сентенция. Със собствения си исторически багаж западните ни съседи трябва да влезнат в обединена Европа. Както го сторихме и ние, българите. За тази цел трябва да се изгради паметник на жертвите от сръбското клане, извършено на 15-16 май 1917г. в Босилеградско. Паметник, издигнат в центъра на Босилеград, за покаяние и помирение, за съвместно почиване на убитите. Да напомня и предпазва от поредното повторение на историята.“, отбелязва историкът.