И до днес Плевен е запазил културно-историческото си наследство. Особено интересни са регионалният исторически музей, Плевенската панорама, която представя шестмесечните битки по време на Освободителната война (1877 – 1878) и много други.
Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ или Паметник „Плевенската епопея“ (разг. Плевенската панорама) е музей, построен в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османска власт. Той е включен в Стоте национални туристически обекта. Изграден е в района на Скобелевия парк-музей, непосредствено до редута Кованлък, където по време на третата атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Автори на проекта са архитектите Иво Петров и Пламена Цачева, заедно с проектантски екип от 14 души.
Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху четири щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата. Щиковете носят четири хоризонтално разположени пръстена, три от които символизират трите атаки срещу Плевен, а четвъртият пръстен — декоративно-пластичен фриз — символизира блокадата на Плевен.
Туристите могат да се изкачат по асансьори на две зрителни площадки на покрива на музея, откъдето могат да наблюдават историческите места: Мъртвата долина, редутите Кованлък и Исса ага, Костницата в Скобелевия парк, Радишевските и Гривишките възвишения.
„Скобелев парк“ в Плевен е създаден през 1904 г. от Комитет “Цар Освободител Александър II” в памет на загиналите руски герои в боевете на 30 август 1877 г.
Обявен за защитена територия като историческо място със заповед 257 на Министерството на горите и горската промишленост и на основание чл. 20 и 22 от Закона за защита на природата, брой 37 на „Държавен вестник“ от 1969 г. Статутът му остава непроменен цели 35 години. След дълги дебати, дискусии и заседания на комисии на местно и национално ниво през 2004 г. със заповед на министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова от 2 юли „Скобелев парк“ е заличен от държавния регистър на защитените територии като историческо място. Мотивите са, че защитените местности представляват естествени природни образувания, а Скобелевият парк е направен от човешка ръка.
Той и Мъртвата долина обаче все още фигурират съответно под номера 4 и 170 в списъка на историческите паметници от Руско-турската освободителна война 1887/88 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 93 от 2 декември 1969 г. Те попадат под закрилата на Закона за паметниците на културата и музеите, който в продължение на 35 години е променян и допълван многократно, но без измененията да касаят двете плевенски местности.
Паркът след това преминава в разпореждане на министъра на земеделието и горите Нихат Кабил, вече като част от Държавния поземлен фонд, чийто принципал е министърът. Статутът на някогашните защитени територии е определен от министерството като “пасища”.
На бойното поле по време на третия щурм на Плевен (30 август – 11 септември 1877 г.) отрядът на генерал Скобелев води кръвопролитни сражения, в които падат убити и ранени 6500 воини. Напоената с кръв местност оттогава се нарича “Мъртва долина”. Костите на загиналите намират вечен покой в 9-те братски могили и костницата. Десетки руски оръдия от войната са подредени като батареи.
Регионалният исторически музей е музей в град Плевен, България. Разположен е в двуетажна сграда, построена през 1888 година за нуждите на армията, с обща площ от около 7000 m2 и парк с открита експозиция на площ от 37 дка. Основният фонд на музея включва над 180 000 музейни единици. Специализираната библиотека на музея разполага с над 10 000 тома научна литература и периодични издания.
Регионалният исторически музей води началото си от основаното през 1903 година местно Археологическо дружество, което създава своя сбирка от предмети, първите от тях разкрити при разкопки в крепостта Сторгозия. През 1923 година сбирката е изложена в сградата на читалище „Съгласие“, а през 1953 година музеят става самостоятелна институция. През 1984 година е преместен в сегашната си сграда.
Сред функциите на музея са издирването, проучването, представянето, опазването и популяризирането на паметниците на културата, природните образци, флората и фауната на територията на Област Плевен и Област Ловеч. В този район са разкрити значими археологически обекти – римският град Улпия Ескус, късноантичната и ранновизантийска крепост Сторгозия, средновековната българска крепост в Никопол.
Къща-музей „Цар Освободител Александър II“
Къщата на семейство Вацови, с богата вътрешна уредба, е построена през 1873 г. от същите дряновски майстори, които са строили къщата на Таки х.п. Георгев и църквата „Св. Параскева“. Тук на 11 декември 1877 г., ден след падането на Плевен, тържествено е посрещнат руският император Александър II, на когото е представен плененият турски генерал Осман паша. От 12 до 22 декември в този дом живее първият военен губернатор на Плевен ген. Скобелев. При създаването на музея през 1904-1907 г. около къщата е устроен красив парк с оригинална ограда, експонирани са две батареи от руски оръдия и бюстове на бележити командири от руската и румънската армии.
Църквата „Свети николай” е единственият паметник от Възраждането с национално значение в Плевен. Построена е през 1834 година на мястото на малък параклис от времето на Втората българска държава, претърпял разрушения през 14-16 век. Неговото възстановяване е разрешено със султански ферман от 1696 г.
Църквата „Света Троица” е основана през 1893 г., строена частично през 1898 година и окончателно завършена и осветена през 1913 година от Митрополит Климент. Колоните, които крепят храма, са от римско време. Построен е в характерен източноправославен стил. Това е един от големите храмове в град Плевен, където проповядват 4 свещенослужители и се извършват всички видове ритуали. Има и църковен хор.
Сведения за църквата „Света Параскева” се срещат в османо-турски регистри от 1523 г. По предложение на църковното настоятелство през 1870 г. на мястото на старата сграда е издигната нова, тържествено осветена лично от екзарх Антим I. През 1850 г. в тогавашната Маньова махала, със скромни дарения на местното население била построена малка църква от двойни плетове и вар, посветена на св. Петка-Параскева. Около 1858 г. към църквата било открито училище.