При пълни зали преминаха всички театрални вечери от празниците на изкуствата „Парцалев 2016” в родния град на актьора – Левски. Традиционната културна програма се радва на голям интерес и се посещава не само от жители на града и общината, а и от много гости. Прави чест на Община Левски и на народно читалище „Георги Парцалев 1901”, че полагат усилия да популяризират творчеството на големия талант и поддържат жив спомена за него.
„Смехът облагородява човека, прави го по-възвишен, по-мъдър. Смехът е философия, оптимизъм, вяра. Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости”, приветства всички с думите на Парцалев при откриването на Празниците кметът на Община Левски, Любка Александрова. С вяра, че духът на Парцалев е жив ние ще го пренесем със сърцата си за бъдещите поколения, с пожелание да пазим красотата на душата му и изключително добро настроение при срещите си с изкуството през тази седмица г-жа Александрова откри празниците.
На сцената на читалището се изявиха самодейни и професионални състави от Габрово, Търговище, Дебелец, Плевен. В акцент се превърна вечерта, определена за местните самодейци – 16 юни, когато е рожденият ден на Георги Парцалев, а, както се оказа, и на режисьора на постановката на театралния състав при читалището с неговото име, който представи комедията „Бизнес” от Кирил Топалов – Веселин Плачков – старши.
Един от най-очакваните и вълнуващи моменти от Парцалевите дни в Левски са срещите разговори с близки колеги на актьора. През годините тук са гостували и споделяли случки и впечатления от приятеля си Петър Слабаков, Латинка Петрова, Цветана Гълъбова, Татяна Лолова.
Тази година беше поканена Мария Статулова. Актрисата с обаятелно излъчване и великолепни роли в театъра и киното, разказа с много обич незабравими спомени за „най-великия от българските артисти” – Георги Парцалев, както го определя режисьорът Павел Павлов.
Ето част от разказа на Статулова.
„Парцалев е един. Не се е размножил. Не можете да кажете, че примерно Иван Петров причлича на Парцалев. Никой не може да прилича на Парцалев.
И изведнъж, ще играя с Парцалев! Как да пристъпя?! Това е един човек, който имаш чувството, че ходи във въздуха по сцената, като балетистите. Той така ходеше. С нищо не се натрапва, с нищо не се изтъква. Той беше най-естественото същество, което съм виждала, толкова кротък като изява, мил, събран, излъчваше само благородство и красота на душата. И неговите черни очи – хем блестят, хем са тъжни.
Дойде време да играем заедно в представление, „Рейс”, по Станислав Стратиев. Трябваше накрая да се поклоним. Добре. Обикновено артистите, знаете, се хващат за ръце и всички едновременно се покланят. Това е останало от царско време, когато са били длъжни шутовете да се поклонят на царя. Аз го хващам за ръка и вече цялата треперя. Той ми хвана ръката под дланта и ми каза: „Ела, моето момиче, аз искам да те поднеса на публиката”. Това много ме изненада, защото аз бях малка и му отвърнах: „Не, не, Пацо – първо ти”. Той мълчаливо ме издърпа, „поднесе” ме на публиката, отстъпи две крачки назад и каза: „Тука си имаме в театъра едно кокиченце и трябва да си го отгледаме”. Такава нежност от колега не съм получавала.
Истински кавалер. Грамаден човек, в цялата си скромност.
Играеше селянин в тази пиеса и в „рейса” имаше столове. Няма да забравя къде седеше – на третия стол, а аз бях на последната „седалка”, с „гаджето си” Коста Карагеоргиев. В момента, в който Парцалев се обръщаше към публиката, долу подивяваха! Веднага започваха да го аплодират. След всяка негова дума имаше аплаузи. Просто защото това е Парцалев.
Това е актьор, на когото искам да приличам. Преди малко написах в книгата в музея, че той е учебник по театър. Ако не искаш, не можеш да се научиш на нищо. А от Парцалев, самия Парцалев само трябва да го попиваш… Как да го разкажа? Това не може да се открадне, това не може да се взаимства от някого. Не би се получило, ако ти не си толкова чувствителен, ако не си толкова нежен, ако не си човек, който умее да се раздава… Той беше човек, готов палтото си да ти даде”.