Основоположникът на английския материализъм и методологията в естествените науки Френсис Бейкън се ражда в Лондон на 22 януари 1561 година. Той е по-малкият от синовете на сър Никълъс Бейкън – лорд-пазител на Големия държавен печат на Англия.
Според Бейкън науката е призвана да увеличава човешките сили и да обезпечи на хората богат и достоен живот. Той поставя основите на емпиричния подход при решаването на научните проблеми и настоява за методичното провеждане на изследванията. Твърди, че човек би могъл да прави много повече открития, ако подхожда систематично в изследванията си.
В теорията си за познанието Френсис Бейкън налага идеята, че истинското знание произтича от опита. Философията нарича този подход емпиричен. Бейкън не просто поставя основите на емпиризма, но е и един от най-последователно придържащите се към него.
Предлагаме ви няколко мъдри мисли на забележителния англичанин:
Не онова, което печелим, а което спестяваме, ни прави богати; не онова, което четем, а онова, което запомняме, ни прави учени.
Не вярвай много на хората, които говорят с презрение за богатството, защото го презират онези, които са се отчаяли да го получат. Те няма да се почувстват зле, ако им се случи да забогатеят внезапно.
Който търси само сигурни печалби, едва ли ще стане богат, а който влага парите си само в рисковани предприятия, често се разорява и изпада в нищета. Затова рискът трябва да се съчетава с известно обезпечение в случай на загуба.
Който не иска да намали състоянието си, трябва да харчи не повече от половината от доходите си. А който иска да го умножи – не повече от една трета.
Парите са като тор – ако не ги разхвърляш, от тях има малка полза.