На днешната дата (10 февруари) през 1934 г. е родена кралицата на комедията у нас – актрисата Татяна Лолова.
С десетилетия звездни участия в театъра и киното, тя отдавна е бетонирана на почетната стълбица сред най-обичаните български артисти. Носител е на многобройни награди и държавни отличия. Сред тях са: „Аскеер", „Любимец 13", „Златен перперикон", „Златна бленда" и „Златна липа". Всички я познават като искрена, духовита и щедра към своите събеседници, фенове и колеги през годините.
Татяна Лолова е родена в София. Майка й е от руско-украински произход. Баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител.
Още от малко дете тя е убедена, че трябва да стане актриса. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Учи заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и много други забележителни актьори.
Мечтае за драматични роли, но всички забелязват комедийния ѝ талант. Самата тя казва, че още от съвсем малка в нея се бори драматичния ген с „онова смешно нещо", което именно я прави една от най-добрите български комедиантки. След завършването си във ВИТИЗ, през 1955 г. Лолова е назначена в русенския театър, в който играе една година.
През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новосформираната трупа на Сатиричния театър заедно с легендите: Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков. Там играе до 1976 г.
След като напуска Сатиричния театър през 1977 г. Лолова се премества в театър „София", на чиято сцена играе 11 години. Ролята на живота и – според самата актриса е на Уини в „Щастливи дни", която и носи Аскеер през 1992 г. Играе и на сцената на Театър 199, където отбелязва 10 годишен юбилей на хитовия моноспектакъл „Дуенде".
Татяна Лолова играе и в едни от най-емблематичните български филми. Сред най-известните й образи в киното са на Елица Карадушиева в „Бон шанс, инспекторе", Управителката в „Топло" и Леда в „Опасен чар".
Ето и някои от най-популярните цитати на голямата актриса:
„Всичките ми роли са ми донесли много мъка и много радост. Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали само мое щастие и моя печал. Мнозина в края на своя живот са отчаяни, че не са постигнали голямото. Това е страшна равносметка. "Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш".
"Защо 1/2 живот? 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обичани хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си, от знанията си. 1/2, защото всичко, което имам в мен, е придобито с много нямане."
"Обожавам сочните роли. Цяла бака да имам от тях, пак няма да им се наситя. Че на кого му омръзва да играе?"
"Играла съм ролята на майка още като 18-годишна студентка. Нищо не ми пречи на тази възраст да изиграя много по-младежка роля. Не ми се иска да се ограничавам в собствената си възраст и във възрастта на героините". ( в-к “Дума”)
"Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават."
"Приемам, че всички хора ми мислят доброто. Така никога не се стеснявам от тях."
"Не мога да си представя как живеят артистите, но аз не мога да си представя и голяма част от българския народ как живее, защото парите са отвратителни, особено когато ги нямаш."
"Ако много отдалече видя някой намръщен си викам: “А, не. Не съм добре с очите“.”