Ивелина Василева е родена в Бургас. Завършила е Английска езикова гимназия ‘Гео Милев’ в същия град и английска филология в Софийския университет. Била е зам.-кмет по евроинтеграцията и екологията на община Бургас, както и зам.-министър на екологията в правителството на ГЕРБ. Експерт по европроекти. Специализирала е в Швеция и Австрия. От 2014 г. е министър на околната среда и водите във второто правителство на Бойко Борисов.
– Министър Василева, каква е равносметката от отминалия програмен период? Каква е общата стойност на инвестициите в екология, колко пречиствателни станции и системи за управление на отпадъци бяха изградени?
– Средствата, които бяха разплатени по Оперативна програма „Околна среда“ през миналия програмен период, бяха близо 3 млрд и 500 млн лева. Отчитаме резултатите от него с изградени и модернизирани 50 пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, близо 2550 км положена нова водоснабдителна и канализационна мрежа и 18 регионални системи за управление на отпадъците. В повечето случаи, където бяха изградени регионални системи за управление на отпадъците, построяването на депа беше съпътствано с изграждането на компостиращи инсталации, благодарение на които отпадъците се оползотворяват и подпомагат общинските политики. Едни от най-големите проекти бяха реализирани със средства по оперативната програма. Като пример бих посочила завода за механично и биологично третиране на отпадъци по проект на Столична община – изключително модерно съоръжение. Това е един от проектите – пример в цяла Европа за добро партньорство и отлично взаимодействие между държавата и местните власти. Освен това чрез програмата бе обезпечена с необходимата техника Главна дирекция „Пожарна безопасност“, която се бори с горските пожари и наводненията. Чрез средства по ОП „Околна среда“ бяха доставени и екологични превозни средства в някои от най-големите общини, а столицата получи 20 трамвая, 126 автобуса и 10 влака за метрото. Варна, Бургас, Стара Загора и Плевен пък имат нови тролейбуси.
– А какви са новите акценти в работата ви?
– През 2016 г. общините могат да кандидатстват в МОСВ за екопроекти на обща стойност 1,350 млрд.лв. Това е ресурс, наличен основно по оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ – 1 млрд и 300 млн лева, както и по другите финансови инструменти, които се управляват от министерството – ПУДООС и Националния доверителен екофонд. Основните акценти в политиката ни продължават да бъдат свързани с изграждането на модерни системи за водоснабдяване и канализация, за управление на отпадъците, както и с опазване на биологичното разнообразие. Освен това, ние надграждаме спрямо миналия програмен период. Въвеждаме и нови възможности за общините да кандидатстват за проекти, които подпомагат подобряване качеството на атмосферния въздух и усилията за превенция и управление на риска от възникване на свлачища и наводнения.
За да сме полезни на общините през юни с ръководството на ОПОС направихме шест срещи с кметове в цялата страна. Целта беше да им дадем информация от първа ръка.
– Какви са поуките от предишния програмен период?
– Безспорно има научени уроци от първия програмен период и най-важният от тях е, че е нужно добро планиране. Защото само то може да осигури плавно и равномерно натоварване в хода на изпълнение. Доброто планиране гарантира и качествената реализация. Предният програмен период започна по-късно, нямаше готови технически проекти и се наложи да хвърлим много усилия. Това са изключително тежки проекти и от една страна неблагодарни. Когато говорим за ВиК структура, тя остава под земята и не е видима за хората. Но носи много ползи, защото се намаляват загубите на вода, подобряват се услугите и там, където е нямало канализация, вече се изгражда такава. Подобни инвестиции се правят веднъж на 50 години. И неудобството за хората с разкопаните заради изграждане на воден цикъл улици остава в миналото.
Най-тежкият период за ОПОС беше спирането й от Еврокомисията през 2013-2014 г. по време на кабинета “Орешарски”. За период от 6 месеца дори нямаше разплащане от държавата към бенефициентите, което безкрайно много натовари общините. Много съм благодарна, че местната власт мобилизира усилията си. Беше изключително тежко и общините трябваше да осигуряват собствени средства, за да се изпълняват строителните дейности точно в годините, когато беше най-активно строителството. Още в началото на мандата на нашето правителство ОПОС беше пусната отново и плащанията бяха възстановени. В крайна сметка на финала на програмата през 2015 г цялата мобилизация на централна и местна власт доведе до успешен финал. Сега изготвяме окончателните отчети по затваряне на ОПОС 2007-2013 г.
През втория програмен период ще има повече синергия между проектите. За първи път допустими за финансиране по ОП „Околна среда 2014-2020“ при изграждане на ВиК инфраструктура ще бъдат и мерки за асфалтиране на улиците, по които се прокарват водопровод и канализация. Това ще е в голяма помощ на общините, които досега се затрудняваха с финансиране на асфалтирането.
Важното за нас е, че в първия програмен период общините изградиха администртивен капацитет. Това ни дава увереност, че работата ни с тях ще става все по-успешна. Смятаме, че опростяването на процедурите е много важно, защото в някои случаи документите са твърде тежки за обработка, както и отчитането на проектите и управлението на процесите. Смятаме, че изискванията да се опрости процеса и електронизацията ще улеснят администрацията. През миналия програмен период видяхме как правила и процедури се сменят в движение. Това затрудни всички, затова стремежът е с новия закон за управление на средствата от ЕС всички процедури да са ясни, което ще улесни бенефициентите и управляващите органи.
– Очаквате ли финансови корекции?
– Безспорно финансовите корекции бяха голям удар за общините и са част от научените уроци. Спомнете си 2014 година, когато беше спряна оперативната програма и бяха наложени сериозни финансови корекции на общините. Мисля, че с натрупването на опит и с влизането в сила на новия закон за обществени поръчки финансовите корекции, ако изобщо има такива, няма да бъдат толкова много и болезнени. Една мярка, която сме предприели съвместно с Камарата на строителите във взаимодействие с Централното координационно звено и Агенцията за обществени поръчки е да бъдат разработени стандартизирани тръжни документи. Те ще бъдат използвани при възлагането на проекти, които са свързани с изграждането на ВиК инфраструктура. Чрез стандартизираните документи до голяма степен се очаква да бъдат избегнати грешки и това е регламентирано с новия закон за обществени поръчки. Предварителният контрол продължава да бъде валиден, тоест работим за това да се избегнат грешки, защото веднъж допуснати, водят до тежки последствия.
– Как една малка община успява да се справи с разработката на толкова сложни проекти?
– Мисля, че в голяма степен разработването на стандартизирани документи ще улесни всички. Ето например, по нашата демонстрационна пилотна програма, с която стимулираме администрациите да използват екологични превозни средства – електромобили и хибриди, заедно с Агенцията за обществени поръчки разработихме пакет тръжна документация, който може да бъде ползван от общините и в този смисъл да се избягват грешки. По програмата ще бъде субсидирано купуването на 44 превозни средства – 34 електромобила и 10 хибридни автомобила. Бенефециенти, които са одобрени да получат това финансиране, ще бъдат 22 общини и няколко институции от централната администрация – МОСВ, Министерството на икономиката, Министерството на труда и социалната политика и Главна инспекция по труда. Моето ведомство вече обяви обществената поръчка. Използвахме стандантизирания пакет за тръжна документация. Очакваме след като се проведе тя да бъде избран изпълнител до края на годината. Електромобилът ще бъде използван от мен.
– В колко общини започват т. нар. ранни проекти по ОП „Околна среда“. Какъв е Вашият съвет към кметовете?
– Ранните проекти, които бяха договорени с Европейската комисия са тези, които могат да бъдат изпълнявани в началото на програмния период, преди да се подготвят регионалните прединвестиционни проучвания . Те са 3 категории. Първата обхваща 4 големи проекта с общ бюджет от 402 млн. лева. Това са интегрираните водни цикли в Пловдив, Асеновград, Добрич и Плевен. Проектите в момента са във фаза „оценка“ и очаквам до края на юли тя да приключи. Втората категория са 5-те проекта, които трябваше да бъдат прегледани и оценени от „Джаспърс“. Общата им стойност е 117 млн лева и отправихме покана към общините Елхово, Чирпан, Тутракан, Приморско и Айтос. Третата категория са така наречените „фазирани проекти“, които са 8 на брой и са на обща стойност 234 млн.лв. Става дума за довършване на водните цикли в Шумен, Раднево, Враца, Видин, Тервел, Банско, Ямбол и Варна /Златни пясъци/. При тези проекти специфичното е, че в първия програмен период са били изпълнени част от дейностите, които се обособиха във фаза 1 и през новия програмен период се довършват. Това дава възможност на общини, които заради забавяния на тръжни и технически процедури, липса на добър капацитет при управление на проектите или недостатъчно отговорно отношение на строителите към изпълнението на строително монтажните работи, не можаха да приключат в рамките на предния програмния период. Мисля че това, което постигнахме като договореност с Европейската комисия, е сериозен успех, като се има предвид пред какви рискове можеха да бъдат изправени общините – или сами да финансират довършването на проектите, или да възстановят цялата им стойност. Разбирате, че това би било абсолютно непосилно за тях. Съветът ми към кметовете е да мобилизират усилията на екипите си за изпълнение на тези проекти, за да може успешно да приключат.
– Започва летния туристически сезон. Какво е нивото на чистотата на морската вода по родните курорти?
– Близо 350 млн лева бяха инвестирани в подобряване на ВиК системите по Черноморието. Бяха изградени 6 пречиствателни станции, положена беше ВиК мрежа с дължина над 370 км. След дълги години Созопол се сдоби с пречиствателна станция, която обработва и водите на Черноморец. В момента, с финансиране по ПУДООС, се работи за това и Равадиново да се присъедини към пречиствателната станция на Созопол. Също така в Поморие бе реализиран мащабен ВиК проект. Модернизирна беше пречиствателната станция в Равда, която обслужва Несебър, курорта „Слънчев бряг“ и още пет населени места. В Бургас бяха изградени изцяло 2 нови пречиствателни станции, които обслужват кварталите Минерални бани, Банево, Ветрен и Горно Езерово. Миналата година с премиера Бойко Борисов открихме разширената пречиствателна станция на Варна. В курорта „Златни пясъци“ беше изградено дълбоководно заустване. Предстои рехабилитиране на пречиствателната станция, както и на тази в Приморско. Освен това и чрез национални средства по линия на ПУДООС осигуряваме финансиране, както беше направено и за община Царево, за да се изгради съоръжение, което да осигури временно решение за пречиствателната станция в Лозенец.
Важно е да се знае, че всички съоръжения по морето са оборудвани с дълбоководно заустване – изгражда се тръбопровод, който отвежда вече пречистените води на близо два километра навътре в морето. Така се обезпечава опазването на водите и недопускането на замърсявания в зоната за къпане.
Четете още в 13-ти брой на в-к КМЕТА.bg!
Вестникът на българските общини може да бъде открит в магазини BILLA, в автобусите на “Етап Груп” и “Юнион Ивкони”, книжарници “Сиела”, ресторанти Happy Bar & Grill, хотел “Маринела” и в административните сгради на всички 265 български общини.