Кметът Иван Портних и посланикът на Литва за България и Румъния Н.Пр. Арвидас Поциус откриха днес във Варна паметна плоча на д-р Йонас Басанавичюс. Тя е поставена на фасадата на къщата на ул. „Кръстьо Мирски“ №3, където е живял литовският учен, политик и общественик. Плочата е изработена по поръчка на посолството, а идеята дошла от литовски турист, който се изненадал, че на варненския дом на д-р Басанавичюс няма табела, посочи дипломатът.
Всъщност, Варна е уважила делото на д-р Басанавичюс – в знак на признателност неговото име носи една от улиците в града. Литовският лекар е живял в България 25 години. За приноса си към българската наука през 1898 г. той е избран за дописен член, а през 1902 г. – за редовен член на Българското книжовно дружество, днешната Българска академия на науките.
Във Варна д-р Басанавичюс е бил завеждащ отделението по вътрешни болести на местната болница и един от най-авторитетните лекари в града. Развива изследователска дейност в областта на етнографията, археологията и антропологията, като пише и публикува редица научни трудове. Участва в активно в дейността на Варненското медицинско дружество и на Българския лекарски съюз. В периода 1899 -1903 г. е избран за общински съветник.
„Чест и гордост е за нас, че тази изключителна личност от историята на Литва е част и от историята на Варна“, посочи кметът Иван Портних. По думите му поставянето на паметната плоча се вписва напълно в програмата на Община Варна за възраждане на историческата памет в града, част от която е д-р Басанавичюс.
„Тази година Литва отбелязва 100 г. от възстановяването на независимостта на държавата, а един от най-важните инициатори на това събитие е ученият и политик д-р Басанавичюс. Той е наричан патриарх на възрожденското движение в Литва, борец за национална независимост, български гражданин, доктор, член на Българската академия на науките, етнограф, антрополог“, заяви при откриването Н.Пр. Арвидас Поциус. Той благодари на кмета, на почетния консул на Литва у нас Рачо Рибаров и на всички институции и организации, помогнали за откриването на плочата, както и на собствениците на къщата – Ненови и Овчарови.