В деня на откриване на XXXI Лятна олимпиада от Kmeta.bg стартираме рубриката “Олимпийски истории”. Всеки ден от днес до закриващата церемония на Игрите в Рио ще ви разказваме по частица от любопитното минало на най-големите спортни форуми в света.
Няма как нашите “Олимпийски истории” да не започнат с разказ за един френски аристократ, посветил живота си на образованието и спорта. Роден в първия ден на 1863 г. в семейството на Шарл дьо Кубертен и Мари-Марсел дьо Кризеноа, пратен в йезуитско религиозно училище от родителите си, за да бъде по-кротък, буйният млад Пиер намерил своето амплоа в сферата на образованието, макар да не криел интересът си към историята, социологията и литературата. Расъл в турболентни за френското общество времена (загубата на Пруско-френската война, Парижката комуна, Третата френска република и аферата “Драйфус”), той е считан от историците за основоположника на съвременното Олимпийско движение.
Работата на Пиер дьо Кубертен била насочена най-вече към физкултурата и ролята на спорта в образованието. През 1883 г. той посещава за първи път Англия, където изучава програмата за физическо възпитание на Томас Арнолд в училището в Ръгби. Според Кубертен методът на обучение, съчетано със спорт, било в основата на засилването на британското влияние по света през XIX в., въз основа на което той започва битка физическото възпитание да стане част от учебните програми на френските училища.
Това, което Кубертен вижда на игрищата в Ръгби, както и в останалите училища в Англия, които посещава, е как “организираният спорт може да сътвори дух и социална сила”. Освен това той съзнал, че дори неорганизираните случайни игри създават равновесие у човека и пречат на вредните навици и пилеенето на време. Идеята, родена от древните гърци, отваря вратата към бляскавия успех на възраждането на едно отдавна забравено от света събитие. Въпреки че Кубертен не успява да бъде проводник на образователната си концепция във френските училища, той поставил друга цел пред себе си.
|
Още любопитни факти:
|
|---|
Друг англичанин дал на Кубертен тласък за връщането на Игрите към живот. През 1850 г. д-р Уилям Брукс инициира “Среща на олимпийския клас” в малкото градче Мъч Уенлок. Заедно с Ливърпул Атлетик Клуб той по-късно създава Националната олимпийска асоциация на Англия, чиято цел била да насърчава провеждането на такива състезания из цялата страна. Брукс обаче не получил подкрепа от властите в Англия, а опитите му да възроди оригиналните Игри в Гърция ударили на камък, макар да имал подкрепата на гръцкото правителство. Брукс дори успява да убеди братовчедите Евангелос и Константинос Запас, популярни в южната ни съседка филантропи, да реставрират стадион Панатинаико, на който да се проведат мероприятията, но работата на Кубертен направила така, че усилията на Брукс и инвестициите на Запас да не се окажат напразни.
С конгрес през 1894 г. е учреден Международният олимпийски комитет. Кубертен някога бил противник на аматьорските надпревари, но с времето се убедил в противното, разбирайки, че древните гръцки олимпийци не били професионални атлети. Той дефинира и прочутата фраза “L’important dans la vie ce n’est point le triomphe, mais le combat, l’essentiel ce n’est pas d’avoir vaincu mais de s’être bien battu” (“Важен в живота е не триумфът, а битката, ключът не е в това да спечелиш, а да си се борил добре”) или “Не е важна победата, а участието”, наричана Кубертенов принцип.
На конгреса е взето решението първите Олимпийски игри да се проведат 2 години по-късно в гръцката столица, а вторите да са през 1900 г. в Париж. Също така е решено състезателите в дадени надпревари да минават през квалификации, както и да не се дават пари от награден фонд на участници в повечето дисциплини.
Така през 1896 г. гръцкият крал Георгиус I приветства в Атина 241 атлети от 14 страни, за да се впуснат в 43 надпревари в 9 спорта. Тогава е написана и първата страница на първия том от поредица от 30 книги, пълни с истории за чест и слава, по страниците на които ще ви пренесем през дните до края на написването на тридесет и първата.