Благоевградската общественост ще отбележи 145 години от рождението на видния български революционер Гоце Делчев.
Ритуалът по полагане на венци и цветя пред паметника на националния герой ще започне в 11:00 ч. на площад “Македония”. Десетки граждани, представители на местната власт и на институции ще отдадат почит към великия българин, дал живота си за обединението на своето отечество. В цермонията ще участват и ученици, които ще припомнят с рецитал за личността на патриота.
Гоце Делчев е едно от най-славните и значими имена в българската история. Истински революционер, водач и идеолог на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и национален герой на България и Македония. Възпитан в духа на родолюбие, патриотизъм и уважение на семейните ценности, той остава в историята като най-значимата фигура в борбата за освобождението на българските земи.
Роден в семейството на Никола и Султана Делчеви, в град Кукуш, дал на България пламенния пролетарски поет Христо Смирненски, революционера Тома Измирлиев и полковник Петър Дървингов.
След завършването на трикласното училище в родния си град Гоце Делчев постъпва в прочутата Солунска мъжка гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Тук създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.
През 1891 г. постъпва във Военното училище в София. Въпреки че е отличен юнкер, само месец преди завършването на училището е изключен заради увлечението му по социалистическите идеи.
Три години по-късно става учител в Щип, където по същото време даскалува един друг титан на македоно-одринското освободително движение – Даме Груев. Като член на ЦК на ВМОРО той привлича родолюбецът в нейните редици.
На Солунския комитет на организацията през 1896 г. на Гоце Делчев и на Гьорче Петров е възложено да изработят Устава и Програмата на ВМОРО. Те се превръщат в програмни документи за действие на организация през следващите години. По това време великият българин постъпва като учител в Банско, но работи там само два месеца, тъй като дългът му на революционер го зове. За кратко време успява да изгради широка организационна мрежа от тайни революционни комитети в Разложка, Горноджумайска и Неврокопска околии.
Той е избран за задграничен представител на ВМОРО в София. Като такъв по правило участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Избран е и за главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт в Княжество България. Започва да изпраща малки агитационни чети във вътрешността на Македония и по този начин изиграва основна роля в масовизирането на революционното движение.
Като истински апостол той обикаля планините и полетата на Тракия, Македония и Родопите. Среща се с местните обезверени българи, като им вдъхва им кураж и ги спечелва за националното дело. По негова идея тези области са разделени на революционни окръзи. Той полага големи усиля за снабдяването на организацията с оръжие и парични средства.
Организира революционни канали за пренасяне на литература, боеприпаси и оръжие от България за Македония, създава тайни революционни комитети, сформира чети, въвежда шифрована тайна комитетска поща, развива активна агитационно-пропагандистка дейност, учейки се от Апостола на българската свобода Васил Левски и неговата Вътрешна революционна организация.
Така, без да е председател на ВМОРО, за кратко време той си изгражда безспорен авторитет и се превръща в всепризнат ръководител, вдъхновител и идеолог както на организацията, така и на целия стремеж за освобождаването и обединяването на българските земи.