На 87-годишна възраст почина академик Благовест Сендов. Той е бивш председател и зам.-председател на парламента и бивш кандидат за президент, голям учен. „Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 19 януари 2020 г. на 87-годишна възраст почина акад. Благовест Сендов, световноизвестен български математик, изтъкнат държавник и общественик – ректор на Софийския университет, главен научен секретар на Българската академия на науките, председател на Българската академия на науките, председател на Народното събрание на България и посланик на България в Япония. Светла му памет“, гласи съобщението на БАН.
Благовест Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. в Асеновград. През 1956 г. завършва висшето си образование в Софийския университет, специализирал е изчислителна математика в Лондон и Москва, а през 1964 г. защитава кандидатска дисертация.
Сендов многократно е избиран за депутат. Председател и заместник-председател на Народното събрание от 1995 до 1997 г., съответно от 1997 до 2004 г. Кандидатира се и за президент на изборите през 1992 г. Посланик в Япония от 2004 до 2009 г. и във Филипините (2006-2014).
Сендов има дългогодишна научна кариера, става академик през 1981 г. Председател е на БАН от 1988 до 1991 г., бил е ректор и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специалист е по математика и изчислителни науки. Автор е на над 200 научни публикации в областта на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и други. Сендов е известен и с новаторството си в образованието. Като ректор на Софийския университет въвежда експериментално промени в образователната система, наречена на негово име – "Сендовска система". Децата, завършили онези 30 училища в България по тази система, са вече възрастни и се наричат до ден днешен "сендовчета".
Въведена през 1979 г. обаче тя е отменена заради недоволство на родители и интелектуалци. Сендовската система всъщност набляга върху обучение с акцент върху играта и по-свободните форми. Така например, при нея на децата не се пишеха оценки до 5 клас. Днес обаче става ясно колко модерна е била за времето си – част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ – Математика, Български език и Литература. А програмирането е започнало да се изучава още в 5 клас, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого.
Академик Благовест Сендов създава една от първите математически школи в страната, съобщават от местния клон на Съюза на математиците в България. Седмично в нея се учат най-талантливите деца-математици в града. Тя съществува и до днес – като лятна математическа школа или като съботна школа за обучение на талантливи деца по трудния предмет.
Математиката във Видин продължава да е на почит. Стотици деца от града участват в национални и местни математически състезания. Най-известни са „Математическо кенгуру”, „Математика без граници” и Димитровденско математическо състезание. В състезанието, посветено на деня на Видин, участват и възрастни математици, както и ученици от близките сръбски и румънски градове. За заслугите си за създаването на школата и подпомагането на нейната дейност през 1973 година акад.
Благовест Сендов е обявен за почетен гражданин на Видин. Тогава той е само декан на математическия факултет на Софийския университет. През 1980 и 1981 година във Видин е създадена експериментална паралелка първокласници за обучение по програма на Благовест Сендов – тогава заместник-председател на БАН. Той въвежда модерно обучение по програмиране, което не получава разбиране от родителите. Експериментът е прекъснат на следващата година, а много от т.н.. „сендовчета” са записани отново в първи клас. Според родителите им, за една година те не се научили да четат и пишат.
Снимка: "24 часа"