На днешната дата преди 169 години е роден великият Христо Ботев. Името му остава следа както в българската история, така и в литературата.
Неоспоримо е определян като национален герой, спомогнал за просперитета на българския народ – исторически и културно.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 в Калофер. Баща му е известният книжовник, обществен деец и учител Ботьо Петков, а майка му Иванка Ботева. Писателят има общо седем братя и сестри.
Първоначално поетът (1854-1858) учи в Карлово, където е учител и неговият баща. По-късно се завръща в Калофер, продължава образованието си под ръководството на Ботьо Петков и през 1863 г. завършва калоферското училище. Същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
Две години по-късно отново се завръща в родния си град и започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
Първото стихотворение на Ботев е “Майце си”, което по това време е публикувано във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков.
От есента на 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. “Дунавска зора”. През следващите години се мести от град на град, като известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но поради застъпничеството на Левски и Каравелов, Христо Ботев е освободен. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Тогава започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме”. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”.
Зараждащото се Априлско въстание е повод българският родолюбец да активизира дейност за организиране на чета, на която става нейн войвод. От Гюргево се качва на кораба “Радецки” и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.
На 1 юни 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението Христо Ботев умира на място от куршум.