През 1958 постига шумен успех с превъплъщението си в образа на Брик Полит от “Котка върху горещ ламаринен покрив” по пиесата на Тенеси Уилямс. След признанието на публика и критика, актьорът прекъсва договора си с “Уорнър Брадърс” и си купува свободата, като им плаща половин милион долара.”Той и режисьора Артър Пен в “Револвер в лявата ръка” полагат основите на този антигерой, който по-късно Пол великолепно доразвива с режисьорите Мартин Рит, Джордж Рой Хил и Джон Хюстън. “Дългото горещо лято” (1958) е важен филм в развитието на Пол Нюман като актьор и личност. Тук той създава първия задълбочен портрет на своя бездомен и самотен аутсайдер. По време на снимките Пол среща не само режисьора Мартин Рит, с когото ще изгради най-вълнуващите роли в дългата си филмова биография, но и намира идеалната партньорка – Джоуан Удуърт, с която щастливо свързва живота си”, коментира в свой портрет за легендата БНТ.

Партньорството му с Робърт Редфорд ражда два много успешни филма, превърнали се в класика – “Буч касиди“ и “Сънданс Кид”. Следва и „Ужилването (1973 г.). Получава „Оскар” при шестата си номинация, за ролята на Еди Фелсън от „Цветът на парите“ (филм на Мартин Скорсезе, продължението на „Мошеникът“). Оттогава се появява все по-рядко във филми, но се отдава на другата си страст – състезанията със спортни коли. Създава своя компания за храни, Newman’s own, чиито приходи отиват за дарения.

През 1969 г. Пол Нюман застава от другата страна на камерите – като режисьор на чудесния филм “Рейчъл, Рейчъл”. От тогава успешно редува актьорските и режисьорските си изяви. Филмите му често са ангажирани с политическа или гражданска позиция – срещу наркотиците, ядрената опасност, глада.

Освен на “Оскар”, е носител и на 6 награди “Златен глобус”.

Умира на 26 септември 2008 година след дълго боледуване от рак.

 

Предлагаме ви популярни цитати от секссимвола на няколко поколения:

 

“Човек без врагове е човек без характер”

 

“Хората остават женени, защото го искат, а не защото вратата е заключена.”

 

“Ако проверя пулса си и го напипам, знам, че все още имам шанс.”

 

Ако мога да си представя моята епитафия, тя би била следната: Тук лежи Пол Нюман, който умря като неудачник, защото очите му се оказаха кафяви.”