Промените в Закона за публичните финанси са свързани с въвеждане на нов механизъм за оздравяване на общините. Те трябва да се възприема не като заплаха, а като звънче, като сигнал за ранно предупреждение, че финансите на дадена община не са в добро състояние и обществеността ще бъде информирана за проблема, заяви зам.-председателят на бюджетната комисия към Народното събрание Диана Йорданова. В 19-тата национална среща на финансистите от общините в Пампорово тя разясни причините за законодателните промени, касаещи задлъжнелите общини.
Шестте показателя за общини в затруднено положение са следните: годишните плащания по общинския дълг са над 15% от средния размер на постъпленията за последните три години; наличните задължения за разходи към края на годината са над 15% от средния размер на разходите за последните 4 години; поетите ангажименти за разходи са над 50% от средния размер на разходите за последните 4 години; просрочените задължения надвишават 5% от разходите за последната година; общината има дефицит през последните три години; средната събираемост на данъците за имотите и автомобилите е под средната събираемост на национално ниво.
Анализът на финансовото ведомство сочи, че за 36 общини са валидни 3 критерия, за 5 общини са валидни 5 критерия, а за 4 общини – 4 критерия.
В такава ситуация се въвежда законово задължение кметът да предложи на ОбС план за оздравяване, като местната власт със собствени сили и средства в началото трябва да предприеме необходимите действия да се върне състоянието в нормалните граници. Ако обаче не може да се справи сама и поиска помощ от държавата, тогава правителството трябва да даде становище, да наблюдава изпълнението на плана за оздравяване и като последен етап да реши дали да отпусне безлихвен кредит. Кредитът впоследствие може да прерасне в гранд, но за не повече от 3 години.
Според зам.-председателя на парламентарната бюджетна комисия тези промени са се наложили вследствие на ниската събираемост на местните данъци, големите просрочени задължения и дефицитът, който се наблюдава при повече от половината български общини.
Ясен е и броят на общините, които имат право да участват с планове за оздравяване – 36.
Най-много се нарушава правилото за събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства. При 125 от общо 265 общини тя е под средната за последната година. Събираемостта е ниска не само при малките общини, а и в големи областни центрове. В този случай градовете разчитат почти изцяло на държавна субсидия, която е нерядко 90% от техните бюджети.
При 60% от местните власти има големи просрочени задължения. Към края на март те са на обща стойност 184 милиона, като 150 общини имат просрочени задължения. 156 общини в края на 2015 г. са завършили с отрицателно бюджетно салдо. 21 общини са в дефицит и през първото тримесечие на тази година.
Йорданова анонсира и предстоящите промени в Закона за местните данъци и такси. Основният акцент там е таксата за битови отпадъци. Тя изказа становище, че е крайно време такса смет да се определя на база количество отпадък, а когато това е невъзможно – на база ползвател. Към момента основата в повечето случаи е данъчната оценка или отчетната стойност на недвижимите имоти, но това не осигурява тясна връзка между генерираното количество отпадък и размера на таксата, не съответства на обема и количеството изхвърлен отпадък.
Депутатът подчерта, че водеща основа в законопроекта е количеството изхвърлени битови отпадъци, но местните власти трябва да предприемат адекватни мерки за спазване на принципа “замърсителят плаща”.