Днес християнският свят празнува Лазаровден. Лазар, братът на Мария и Марта и приятел на Исус Христос, се завръща към живота четири дни след смъртта си. Той възкръсва след като Исус му казва „Лазаре излез вън!“ и Лазар излиза от гробницата.
Лазаровден се чества на осмия ден преди Великден. Всички носещи имена, производни на Лазар празнуват имен ден.
На този ден се изпълнява и един от най-интересните български народни обичаи – лазаруване. Най-младите жени от селото, наречени „лазарки“, берат цветята за венците, които трябва да оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. Някога момците от селото са чакали именно Лазаровден, за да поискат ръката на своята избраница.
Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.