На днешния ден през 1903 г. в Брезово е роден забележителният български художник Златьо Бояджиев. Той е известен най-вече със своите портрети и пейзажи. Считан е за един от най-чудноватите и оригинални родни художници на XX век.
Художникът завършва Живопис в Художествена академия – София (1932 г.), при проф. Цено Тодоров, като неговото творчество се разделя на два коренно различни периода.
Първият период се характеризира със стилови влияния, типични за холандската живопис от XVI-XVII в. Именно по това време той създава най-ценните си платна, повечето от тях в големите държавни музеи. “Брезовски овчари” (1941 г.), “На нивата” (1943 г.)”,Свинарка” (НХГ 1945 г.), “Мини Перник” (1945 г.), “Бригадири” (1947 г.) са нарисувани тогава.
Портретите на Златю Бояджиев се отличават с точен и стегнат рисунък, плътна моделировка на формите и дълбоко вникване в характера на човека: “Портрет на бащата на художника” (1940 г.), “Майката на художника” (1940 г.), “Семеен портрет” (1941 г.), “Портрет на младо момиче” (1941 г.). Това е висока европейска живопис приложена към нашата действителност.
Вторият период на неговото творчество започва, след като преживява инсулт. Художникът се парализира и дълго време не рисува. Това оказва огромно влияние на следващите му произведения. Той започва да твори с лявата си ръка експресионивна живопис, съчетан с приказни, често символични образи и композиции от селския бит. В неговите картини вече преобладава експресия и драматизъм. Някои от нещата му привличат със своя сюжет, други са изпълнени със странни образи, често криещи символичен смисъл: “Село Брезово”, “Към кланиците”.
Златю Бояджиев е носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“.
Най-много негови картини има в Галерия Златю Бояджиев в Стария Пловдив.