Шарл Перо е френски писател и фолклорист, автор на множество детски приказки, сред които “Спящата красавица”, “Синята брада”, “Котаракът в чизми”, “Пепеляшка”, “Малечко Палечко”, “Червената шапчица”, “Магарешката кожа” и др.
Перо е роден през 1628 г. в Париж, Франция. Проучил е и е преработил в достъпен за деца вид редица устни народни приказки. Той решава да събере историите в книга от името на сина си Пиер д’Арманкур. Всъщност се спори за авторството на приказките на Перо – дали са създадени от него, или от сина му. Книгата е публикувана за пръв път през 1697 г. под заглавие “Приказки за моята майка” или “Истории и приказки от старото време с морални наставления” и в нея първоначално влизат осем приказки, сред които “Червената шапчица”, ”Котаракът в чизми”, ”Палечко” и ”Пепеляшка”. В следващите издания Перо добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с нравоучителни стихове.
Шарл Перо произхожда от буржоазно чиновническо семейство. Получава юридическо образование и постъпва на кралска служба. Неговият брат, Клод Перо, е известен за времето си архитект. С литература Шарл Перо започва да се занимава едва от 1683г., когато е 55-годишен. През 1671 г. е избран за член на френската академия на науките. Перо е любимец на крал Луи ХІV, наричан Краля Слънце заради авторитарното си управление.
През 1687 г. творецът чете полемичната поема ”Векът на Людовик Велики” и чрез нея призовава писателите да отразяват в произведенията си съвременния живот и нрави, да черпят сюжет и образи от народното творчество и обкръжаващата действителност. Според Перо фолклорът с живия си и изразителен език, тънък хумор, богато идейно съдържание, може да се използва като източник за създаване на самобитна съвременна литература.
Чрез собственото си творчество Шарл Перо допринася за приближаването на литературата към реалистичното изображение на действителността и ускорява създаването на литературата на Просвещението. Той е един от най–пламенните противници на класицизма и със своите естетически възгледи става носител на рационализма, на прогреса. В устното народно творчество Шарл Перо открива разнородни сюжети и образи за създаване на нови художествени произведения.
Приказките на Шарл Перо не само нарушават традициите на класицизма, сковаващи развитието на литературата, но и критикуват от позицията на буржоазията аристократичните предразсъдъци. Играят възпитателна роля с нравствените идеи, вложени в тях, с простора на въображението; приказките оказват влияние върху развитието на европейската литература.
Любопитен факт е, че Перо купува лейтенантски чин за сина си във френската армия, за да го спаси от затвор. Синът му се спречква с човек от селското съсловие и го убива, а по онова време благородник да причини смъртта на човек от “нисша” класа се е наказвало със строга тъмница. Връзките на Перо, който е бил и министър на културата обаче, спасяват момчето, но само временно. При сражение в армията синът Пиер д’Арманкур загива. Скоро след него, през 1703г., си отива и баща му.