Малцина знаят, че последното сръбско нападение над България датира не през Първата световна война, а на 6-ти април 1941 г. На този ден страната ни става жертва на поредната агресия от страна на нашата северозападна съседка. Сръбски самолети атакуват няколко наземни цели на наша територия – Кюстендил и околностите на София. Загубите са големи – убити са 60 души, от които 58 цивилни.
Причина за сръбското нахлуване на българска територия е балканският поход на Вермахта срещу Югославия и Гърция. Той започва на 6 април 1941 г., като няколко германски дивизии навлизат на гръцка и сръбска територия от България. Именно заради това страната ни е нападната от Сърбия, твърдят белградските историци.
В атаката участват югославски и английски самолети. Първите атакуват през деня, а вторите действат предимно нощем. Между техните нападения има съществена разлика. По това време дипломатическите отношения между България и Великобритания са прекъснати след влизането на страната ни в Тристранния пакт на 1 март 1941 г., а с Югославия това не е сторено чак до 15 април 1941 г., т.е.
Югославия атакува България без да ни обяви война.
На 6 април 1941 г. Кюстендил става обект на въздушния тероризъм от сръбска страна.
В града няма военни обекти,
с изключение казармения район на 13-ти пехотен Рилски полк. Причината за атаката срещу него е разположението му – стратегическо шосе и жп линия, по която се движат германските войски. Близостта до югославската граница го прави достъпна цел за въздушен удар. Кюстендил е бомбардиран посред бял дел от авиацията на Кралство Югославия.
Самолетите се появяват в 8.35 ч. на 6 април 1941 г. Групата е от 4 самолета, които летят на височина 1500 м. Самолетите са немски ”Дорние – 17 К” от 64-та въздушна група от Трети югославски бомбардировъчен полк. Излитат от летище Стубол до Прищина. Командирът на групата е майор Бранко Фанедл. Нарочно не свалят опознавателните знаци на самолетите, за да заблудят немските войски, което успяват да постигнат. Нападението над Кюстендил е неочаквано.
Сръбските бомбардировачи издебват момента, когато по улиците на града има доста граждани, които наблюдават преминаването на германските войски. На гарата пък има спрени ешелони с войски. Бомбите падат около гарата и в жилищния район. Атакувани са цивилни, а не военни обекти. Убити са 58 граждани, 2 български войници, 8 германски войници и 11 коня от 13-ти Рилски полк.
Сред загиналите са и две деца (7-годишният Георги Димитров Андонов и 5-годишната Спасена Ангелова Иванова) и 20 ученици. Ранени са 59 граждани от които 6 ученици (от 5-ти до 7-и клас), 5 български войници и 31 германски войници. Сръбско-английските бомбардировки продължават от 6 до 15 април 1941 г.
Бомбардирани освен Кюстендил са и Гюешево, Петрич, села в Светиврачко, гара Ихтиман, летище Враждебна, гара Искър, водопровода Рила – София, някои радомирски села, самата София.
На 6 април 1941 г. столицата на България става също обект на атака от сръбските бомбардировачи. Те атакуват следобяд и убиват 4 жени и 2 деца. Вечерта на 6 април 1941 г. и през нощта София е атакувана и от английски бомбадировачи. Загиват още 18 души, а други 38 са ранени. Само бързата победа на Вермахта над Югославия и Гърция спасява територията на България от по-сериозни поражения и още по-големи жертви. В историята обаче остава фактът, че кралство Югославия първо започва въздушната война против България, и то без обявяване на война.
Още новини от Кюстендил и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.