В аргументите си да върне Закона за МВР Росен Плевнелиев изтъква, че в мотивите към законопроекта липсва финансова обосновка относно необходимите средства за 2014 г. и за допълнителните социални придобивки на полицаите. Според президента така има риск промените да се превърнат пожелателни.
Безпокойство у държавния глава предизвиква и формулировката “изследване на поведението на лица и групи в контролирана среда”. Според Плевнелиев тя не е изяснена в Закона и това създава “рискове от накърняване на основни права и свободи на гражданите”. “Липсата на яснота относно този метод крие рискове от накърняване на основни права и свободи на гражданите. Конституцията предвижда, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи” подчертава Росен Плевнелиев.
“В новоприетия Закон за МВР са включени разпоредби, с които се създават предпоставки за нарушаване на конституционно защитеното право на достъп до обществена информация”, смята президентът. Той посочва, че според конституцията и Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), държавните органи са длъжни да предоставят информация на гражданите и ограничаване на това право може да има само по изключение. Според новите разпоредби, при отказ за предоставяне на информация се посочва само правното, но не и фактическото основание.
Въвежда се и възможност за мълчалив отказ по заявления за достъп до информация. В своята практика обаче Върховния административен съд приема, че не бива да се допуска мълчалив отказ за предоставяне на информация от органите на власт и техните администрации.
Държавният глава връща и разпоредбите, с които се отнема правото му да назначава главния секретар на МВР. Така президентът ще бъде лишен от механизъм да възпира назначаването на неподходящи фигури на висшата професионална длъжност и да гарантира за спазване на конституционно установените основни права и свободи на гражданите, се посочва в мотивите на президента.
Той не приема и липсата на основания за предсрочно прекратяване на мандата на главния секретар при тежко нарушение или при системно неизпълнение на служебните задължения, както и при извършването на действия, които накърняват престижа на министерството. Този дефицит може да превърне мандатността от гаранция за независимост в средство за злоупотреба с власт.
По отношение на създаването две главни дирекции “Криминална полиция” и “Охранителна полиция” на мястото на съществуващата Главна дирекция „Национална полиция”, президентът счита, че промяната трябва да бъде извършена след задълбочен анализ на недостатъците на проведената през 2012 г. реформа.
Президентът определя въвеждането на фигурата на извънщатния сътрудник за бланкетна, а не реална мярка за противодействието на битовата престъпност.
Държавният глава смята още, че следва да бъде запазено конкурсното начало за заемане на по-висока длъжност в системата на МВР, а дейността на синдикалните организации в МВР не трябва да бъде ограничавана.
В закона не е изразено ясно и еднозначно виждането на мнозинството по отношение на практиките за получаване на дарения в МВР. Въпреки забраната за сключване на договори за дарения, освен по международни проекти, се предвижда изключение при изпълнение на съвместни проекти. Не е ясно в коя област могат да бъдат съвместните проекти и от кого ще могат да бъдат получавани дарения по тях, подчертава президентът в мотивите си да наложи вето на Закона за МВР.
“Обществото трябва да чуе задълбочени аргументи за необходимостта от всяка законова промяна и какво ще струва тя на данъкоплатците”, категоричен е държавния глава.
Припомняме, че работата по проекта за нов закон за МВР започна още в първите дни на правителството. Не стана ясно какво налага приемането на изцяло нов закон, а не просто промени на действащия нормативен акт.