Административен съд-Благоевград осъди Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ за лоши битови условия в следствения арест в града. Решението е по производство, образувано по молба на П. К., който поиска обезщетение от 6800 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 2 юни до 5 юли 2016 година. През това време той е задържан под стража в следствения арест на благоевградската полиция. Там е претърпял страдания и унижение на човешкото му достойнство, вследствие на нехуманни условия на живот, негативни емоционални преживявания и психически стрес, надвишаващи нивото на мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Според него в килия № 7, в която е пребивавал, са липсвали прозорци, позволяващи пряк достъп на естествена светлина и проветряване, поради което и във времето на престоя му през летните месеци е било непоносимо задушно и горещо. В първите десет дни от престоя в „клетката” не е имало електрически контакт и е бил лишен от възможност за достъп до телевизионни програми. Твърди се, че за целия период е бил лишен от възможност да се разхожда на открито, както и че в килията са липсвали мебели – стол, маса, шкафче за лични вещи, тоалетна и чешма.
От събраните по делото доказателства съдът установи, че въпросната килия през въпроснаия период е била оборудвана с две единични легла и масичка за хранене. Арестантът е имал дюшек, възглавница и чаршафи.
Следственият арест се намира на четвъртия етаж на сградата на ОД на МВР-Благоевград. Килиите нямат прозорци, като дневна светлина и естествен приток на въздух се осигурява от отвори на вратите с размери на 50/70 см., с монтирани решетки и метални капаци. В коридора има 11 броя прозорци, а от двете страни са монтирани климатични системи, които работят непрекъснато и осигуряват охлаждане през лятото и отопление през зимата. Арестът разполага с общ санитарен възел с баня, две тоалетни клетки и два умивалника, като на задържаните лица се осигурява достъп 24 часа в денонощието. През юни 2016 година там е имало 20 арестанти. Мястото определено за разходки на задържаните лица в ареста е „каре от закрит тип“ – 15 кв.м., като К. е извеждан на въздух.
Друг арестант, свидетел по делото, също е определил условията в ареста като лоши, а достъпът до санитарния възел и течаща вода не е бил постоянен и в някои случаи се е налагало облекчаване на физиологични нужди в шише. Телевизионните приемници не е било възможно да се ползват поради липса на електричество. В нито една килия няма самостоятелна тоалетна и чешма.
По делото е безспорно обстоятелството, че килия № 7 в Следствен арест – Благоевград не е била оборудвана с маса, стол, място за лични вещи, като за това е монтирана само лавица на стената и не е имало прозорец за осигуряване на дневна светлина и проветряване. Установено е още, че не е осигурявана възможност за разходка на открито. Извеждането в закрито помещение с вентилация не е равнозначно на дължимия се престой на открито. Съдът приема за недоказано, че ищецъта не е имал достъп до санитарен възел, течаща вода и телевизионни програми. Затова приема предявеният иск за неимуществени вреди за частично основателен и доказан.
Причинените на ищеца неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената му мярка за процесуална принуда и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на тази мярка за неотклонение.
Според магистратите справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от К. в исковия период, трябва да бъде 100 лева. За разликата до 6800.00 лева искът за присъждане на обезщетение е отхвърлен. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.