Божидар Димитров е роден в на 3 декември 1945 година в Созопол в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършил е история и археология в СУ “Св. Климент Охридски”, има докторат по история. Старши научен сътрудник II-ра степен от декември 1985 г. От 1973 до 1990 г. сътрудничи на ДС в направление културно-историческо наследство. Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина в първото правителство на Бойко Борисов (юли 2009 – февруари 2011). Дългогодишен директор на Националния исторически музей.
Kmeta.bg го потърси по повод 70-тия юбилей, който професорът по история отбелязва днес.
– Проф. Димитров, какъв е вашият коментар на твърденията, че Ньойският договор е невалиден и България трябва “да си вземе” Западните покрайнини?
– Цялата шумотевица напоследък около Ньой идва от група ентусиазирани патриоти, на които свалям шапка за други изяви. В този случай обаче те очевидно не знаят, че той отдавна е в правното небитие.
А трябва да се знае, че границите в Европа, включително нашите и на съседите ни, които са получили парчета от нас, са от 1947 г. Именно тогава е подписан Парижкият мирен договор, с който окончателно завършва Втората световна война.
Така че моето мнение по този въпрос е, че на Ньойския договор няма какво да му се отменя, защото той е окончателно отменен и то още преди повече от половин век.
– Какви, според вас, трябва да бъдат днешните взаимоотношения между България и Сърбия, така че и двете страни да са удовлетворени?
– По отношение на Сърбия смятам, че нашата политика трябва да бъде насочена най-вече към осигуряване на по-добър живот за българското малцинство в Западните покрайнини. Ние трябва да работим интензивно с властите там, така че нашите сънародници да се чувстват по-свободни и по-спокойни в тези райони. А и нещо друго – убеден съм, че в момента, в който Сърбия влезе в НАТО и ЕС, Западните покрайнини ще се превърнат във вилната зона на София.
Малко е известно, но днес почти всички селски къщи в Димитровградско и Босилеградско са изкупени от софиянци. Там се чува почти изцяло българска реч, а парите, които се използват в магазините, са българските левове.
Да не говорим, че ресторантите в тези краища са заети масово за по два месеца напред. Там се честват сватби и кръщенета. И знаете ли защо има толкова голям наплив? Защото там, за разлика от нас, е разрешено да се пуши.
И нещо друго: там е много по-трудно да видите кола със сръбски номера, отколкото с български, да не говорим, че благодарение и на моята политика, като министър преди време, почти всички жители на Западните покрайнини имат български паспорти. И не на последно място ще споделя, че там циганите не знаят сръбски език, те говорят помежду си само на български.
– Проф. Димитров, как ще коментирате скандалите с посещението на Вселенския патриарх у нас и със забраната на употребата на българския език в църквата “Свети Константин и Елена” в Одрин?
– Аз никога не съм бил привърженик на дръзката конфронтация със съседите ни. А и още повече чисто в личен план не ми се ще да говоря срещу мой съученик от времето, когато бях във Ватикана (През 70-те години на миналия век проф. Димитров е работил в архивите на Ватикана, заедно с известната българска изкуствоведка, проф. Аксиния Джурова. По същото време там е бил и настоящият вселенски патриарх Вартоломей I – б.р.). Истината е, че по силата на един договор, сключен през 1952 г. между властите в София и Атина, всички гръцки православни църкви у нас стават българска собственост, а всички български там – гръцки. Така че е излишно в днешно време отново да повдигаме въпроси, които са разрешени още преди години. Просто е безсмислено.
– Днес навършвате 70 години. Какво си пожелахте за рождения ден?
– Малко неща – здраве за мен и близките ми, добри приятели и по-добър живот в България.
– Погледнато от камбанарията на вашите години, за какво съжалявате?
– Днес мога да си позволя да кажа, че съжалявам само, че не съм обръщал достатъчно внимание на хубавите жени.