След като почти на 100% черешовата реколта в Кюстендилско измръзна и 2016-а се очертава като нулева, директорът на Инстиута по земеделие проф. Димитър Домозетов е от най-търсените специалисти – и от медиите и то самите овощари и производители. С Домозетов разговаряме за това как да се запазят самите насаждения и възможни ли са компенсации и обезщетения за собствениците на черешови градини, които в Кюстендилския регион плододаващи са около 18 хиляди декара.
– Проф. Домозетов, песимистична е статистиката за състоянието на черешовата реколта в Кюстендилско. След като мразовитата нощ на 226 срещу 27 април тази година, когато температурите паднаха до – 5 градуса, обра всичко, какво е положението в самите градини?
-Каква част от черешовата реколта оцеля?
– При черешите ударът е между 83 и 95 процента. Ябълките пострадаха изцяло, в една градина от 270 декара в близко село са измръзнали на 100%.
– Какво ще правят оттук нататък овощарите? Какви компенсации могат да очакват?
– Ако всичко с реколтата беше нормално, собствениците на черешови насаждения трабваше да получат по 166 лева на декар за 220 -230 килограма добив средно. Трябва да ги докажат с документ тия добиви и да си плучат субсидията. Ще има за черешите някаква компенсация – от 14,44 евро за 100 кг., но за нея научихме от медиите, но не съм сигурен и не зная дали е гарантирано.
– Как може да се кандидатства за допълнително компенсиране при процентите на поразени насаждения при черешите?
– Схемата за 100-процентово унищожаване на реколтата работи за житата, за посевите и за нетрайните насаждения. В тези случаи отива комисия от областната служба “Земеделие” , на която е казано – и една череша да се намери в градината, това означава, че пораженията не са 100%, което не е правилно. Нещата трябва да седят по друг начин – има ли продукция или няма такава, защото 3 череши не правят нищо. Но тази схема не работи за интензивните култури. По норматив се предвижда от 20 до 50 лева помощ за декар. В Кюстендилско най-голямата градина е от 100 до 200 декара. За тях се получава от 5 до 10 хиляди лева помощ, а с тези пари нищо реално не може да се направи. В същото време зърнопроизводителите получават за 1000 декара 50 хиляди лева. Причината е това, че имат лоби в министерството и имат специална наредба, която им осигурява помощи и обезщетения. За жалост при интензивните култури не работи тази схема и това трябва да се промени. За интензивните култури трябва да стане 10 пъти повече отколкото е – 200-500 лева, когато напълно е унищожена реколтата.
– Какво ще се случи, ако се установи 99,9% измръзване на овощията?
– Ако 99,9% от овощията са унощожени, производителите няма да получат нищо, а тези, които са засегнати на 100%, ще имат компенсации и това е парадоксът. Затова е нормално при 50% , при 75% унищожена реколта да се дава помощ. Това, разбира се, е предложение, не може да стане сега, веднага, но може да се промени за следващата година. И хората да получат нещо, за да могат да отгледат насажденията си.
– От фонд “Бедствия и аварии” не могат ли да разчитат, на някакво обезщетение?
– Комисията по бедствия и аварии е национална и тя се грижи само за държавното имущество, но това беше до 1989 год, а след 1990-а нямаме вече държавно селско стопанство освен институтите по земеделие. През 1994 год. Институтът по земеделие в Кюстендил получи от този фонд 80 хиляди лева. Защо на тази комисия не и се промени статутът и критериите, по които определя обезщетенията, да е включен и частният сектор, като разбира се, това ще стане законодателно? Но някой трябва да повдигне въпроса, засега никой не е помислил, че тазии комисия трябва да се преустрои.
– Това означава ли, че собствениците с измръзнали овощия няма да вземат нищо?
– Този, който може да си докаже добиви от 220-230 кг. от декар – а ще има и такива въпреки бедствието, взема 166 лева. За другите, които няма да имат такъв добив, за тях е въпросът. Следва Министерството на земеделието да вземе решение, че те ще бъдат компенсирани около това плащане, горе-долу толкова са разходите за годината. Целта е да запазим производствената мощност и насажденията. Защото този, който няма пари, ще спре да ги гледа, ще ги зареже. А насажденията през юли трябва да заложат плодни пъпки за следващата година. И какво ще стане – и догодина няма да има реколта и земеделският производител издъхва. С реалностите ще се примирим, но се надяваме на разум за компенсации. Въпросът е да запазим производствената мощност, да запазим насаждението като мощност, а за това трябват пари. Сега, веднага!
– В другите региони каква е ситуацията?
– Във Варна също имаше проблеми вследствие на дъждовете, там ранните сортове сега зреят, и са напукват от водата. В Сливенско, в Пловдивско съобщават колегите, че ранните сортове са зле. И резултатът е – в София видях на пазара череши по 5,90 лева за килограм.
– В Кюстендил, ще има ли изобщо черешобер 2016?
– Ще има, но ще е много малко. Ние берем около 5 хиляди тона череши. Сега прогнозата е на до 10 000 тона да падне. Против съм по документи да изкараме реколтата по-голяма. И второ – ние трябва да правим вече по-сериозна заявка, да се заяви по 1000 килограма за най- ниската стойност като добив, за да се вземат по 300 евро субсидия.
– Означава ли, че и за комка трябва да внясаме череши и плодове от Македония?
– За комка ще има, за стокова продукция обаче ще е малко. Това, което е останало по дърветата, а то вече си личи, ще е по-едро. Което е измръзнало, семката е абортирала. То вече не става и се хвърля. С природата не можем да се борим освен ако не направим оранжерии. Един земеделски производител от района вече покрива градините. Но той може да си го позволи, има достатъчно средства. Прави го с материали, които гарантират, че ще издържат 25 години. Желаем му успех. Трябва да уважаваме такива, които се борят – и в земеделието.
Четете още в 12-ти брой на в-к КМЕТА.bg!
Вестникът на българските общини вече може да бъде открит в магазини BILLA, в автобусите на “Етап Груп” и “Юнион Ивкони”, книжарници “Сиела”, ресторанти Happy Bar & Grill, хотел “Маринела” и в административните сгради на всички 265 български общини.