Димитър Греков е роден в град Любимец, Хасковско, женен е и има две дъщери. През 1984 г. завършва Лозаро-градинарския факултет и започва работа като агроном в АПК – Любимец. След 1 година става аспирант, а през 1988 г. – и докторант, и оттогава преподава в Аграрния университет. През 2007 г. става ректор на вуза. Има над 150 научни публикации в страната и чужбина. Ръководител е на шестима докторанти. Министър на земеделието в правителството на Пламен Орешарски.
– Проф. Греков, става ли по-популярно земеделието в България?
– Свидетел съм как все повече млади хора започват да се занимават със земеделие. Това се дължи на много причини. Помощите за земеделски производители за единица площ се увеличават, съответно се повишават и доходите от отглеждането на земята. Технологиите и машините, чрез които се обработва земята стават все по модерни и правят отрасъла по-ефективен. Голяма част от студентите на Аграрния университет са от области, където земеделието е водещ отрасъл и в него те виждат възможност за реализация и постоянна заетост. Интересно е обаче, че в центъра за допълнително обучение на нашия университет, земеделието също представлява интерес за хора, които са с най-различни специалности – лекари, юристи, пилоти. Те искат да получат допълнителни знания за това как се отглежда земя. Разбират бързо, че земеделието не е проста работа и ако човек иска да се занимава пълноценно с него, трябва да притежава много знания и умения. Има много младежи, които вече са намерили своя професионален път, реализирали са се, но виждат в този отрасъл допълнителна възможност за печалба.
– Защо в центъра на житницата на България – Добрич, няма филиал на Аграрния университет?
– Да има факултет на Аграрния университет в Добрич е стара идея. През годините на моето управление съм търсил възможност тя да се реализира. Провели сме значителен брой анкети, проверки, тестове… От резултатите стигнахме до извода, че подобен филиал не би съществувал дълго. Нашите проучвания посочиха, че в началото могат да се запишат нужния брой студенти, но по нататък броят им няма да бъде такъв, че да бъде рентабилен за университета и филиалът ще трябва да се закрие. Въпреки че се съмнявам в ползата и устойчивото развитие на филиал на Аграрния университет, аз не съм против да се открие такъв, но не сега. Дистанционната форма е с голяма перспектива. Досега някои хора пречеха тя да се реализира, защото мислеха, че за висшето образование най-важното е присъствието на лекции и студентът трябва да бъде обучаван само в редовна и задочна форма, тоест присъствено. Смятам, че вече хората са узрели и ще разбират ползите от дистанционната форма на обучение.
Ние ще продължим да работим с община Добрич. В най-скоро време ще проведем среща с новото кметско ръководство, оглавявано от Йордан Йорданов.
– А не може ли поне да се открие дистанционно обучение?
– Именно това е нещо, което подкрепям напълно. На дневен план е разкриването на дистационна форма на обучение и център в Добрич. Това ще позволи на тези кандидат-студенти от региона, които нямат финансова или каквато и да е друга възможност да учат в Пловдив при нас, да завършат висше земеделско образование. Ако вече станем свидетели на голям интерес към тази форма на обучение, можем да мислим за разкриването на филиал. От 8-годишния опит, който имам като ректор, виждам, че непрекъснато намаляват студентите, които обучаваме. Все пак да не забравяме, че в България има 52 университета – във всеки един от тях има недостиг на студенти.
– От какви кадри има нужда бизнеса в сферата на земеделието?
– Като ректор съм провеждал много срещи с представители на аграрния бизнес. Знам, че за нуждите на бранша трябва да има подготвени кадри с професионално направление, а не висши агрономически кадри. Липсват хора, които да управляват селскостопански машини – комбайни, багери… Нашият университет ще работи активно тази година, съвместно с аграрната гимназия в Добрич, за да можем да отговорим на нуждите на бизнеса. От специалисти с висше образование има по-голяма нужда в Плевенско, Свищовско и Ломско.
– Ще потвърдите ли, че голяма част от българската земя пустее?
– Изобщо не съм съгласен с общоприетото твърдение, че българската земя не се обработва. С оглед и на предишното си амплоа като министър на земеделието мога да заявя, че площите, които не се обработват, са много малко. Стигнахме дотам да се разорават и гробищни паркове, а цели села се заличават, само за да се използва земята. От 10 години витае грешното впечатление, че не обработваме достатъчно нашата земя, а моето мнение, ще повторя, е обратното. Виждаме как все повече фирми искат да изкупуват земя, а младите, желаещи да се занимават със земеделие, нарастват с всеки изминал ден.
– Какви са тенденциите в земеделието в последните години?
– Доходността от дадено производство зависи от мястото, където растат културите и дали се използват машини за тяхното култивиране и обработка. Конюнктурата на международния пазар е сложна. Ако говорим за житните култури – те са свързани с международните борси и цени и хората, които се занимават с това, трябва да бъдат спокойни, че успешната им работа ще им гарантира добър доход. За съжаление не така стои въпросът в райони, които се обезлюдяват. Там най-често хората обработват своята реколта ръчно и това ограничава възможностите им за развитие. Притеснително е, че все по-малко хора се насочват към животновъдството.
– Какво се случва с бубарството в България?
– Бубарството в нашата страна има дългогодишни традиции. В миналото това производство е носело значителни доходи на хората. За съжаление, в последните 20 години производителността в този сектор рязко спадна, за разлика от съседни на нас страни, където се случва обратното. Турция и Гърция взеха доста пари от Европейския съюз за развитие на този отрасъл. У нас няма фирми, които да обработват и да купуват пашкулите.
– Защо се получи така?
– В Хасково бе единствената фирма, която отмотаваше копринени нишки от пашкулите, но тя бе приватизирана и част от становете се продадоха за скрап. Така няма кой да купи произведените пашкули. За съжаление, според договора ни с ЕС, няма значение дали гледаш зърно, овошки или пашкули – субсидията е еднаква за единица площ. В Гърция тя е 150 лв на декар, а в България е 30 лева. Така себестойността на нашия продукт се увеличава, реализацията му на пазара е ниска и е нормално желаещи да липсват. Така създалата се ситуация е тъжна, защото допреди 20 години близо 30 000 семейства са се занимавали с отглеждането на копринена буба в България. Това е специфичен отрасъл и неговото финансиране трябва да е различно от това на останалите, за да се привлекат хора към него.
– На какво искате най-вече да научите вашите студенти?
– Кандидат-висшистите идват при нас от всички краища на България и поставят най-различни въпроси. Аз обаче им казвам най-важното, а то е, да запомнят, че земеделието е доходоносен отрасъл, че е бил, е и ще бъде ключов сектор за България, защото страната ни има нужните географски, климатични и почвени дадености. Учим студентите, че отглеждането на всяка една култура може да бъде успешно, стига да се знае къде е най-подходящото място за нейното отглеждане. Като преподавател никога не съм си позволявал да давам насоки на някого да се занимава с нещо конкретно. Студентът трябва да реши дали зърнопроизводството, лозарството или билкарството представлява интерес за него. Младият земеделец трябва да има широк поглед, да може да мисли сам, да взима решение и да се ориентира бързо в обстановката. В Аграрния университет не искаме да вкарваме нашите студенти в клишета и да им ограничаваме въображението. Искаме всички завършили да бъдат доволни от обучението, което сме им дали.
– Как ще се движи цената на земеделската земя според вас?
– Това винаги е било трудно за прогнозиране. Безспорно обаче сме свидетели, че цената на земята расте непрекъснато в последните 10 години. Причината е, че тя става безценно средство за производство. Не бива да забравяме, че проблемът с изхранването на населението чука на вратата. От няколко години виждаме, че много чужденци искат да инвестират в страната и да разкриват производства. Смятам, че цената на земеделската земя в България ще се покачва още, защото тя е много ниска в сравнение с тази в останалите страни-членки на ЕС. Според мен ще нарастне и интересът, и потреблението на екологично чисти храни. В България имаме всички условия да произвеждаме такива и смятам, че бележим ръст. Билкарството също привлича все повече хора и в него има голям потенциал за развитие.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.