9 май е двоен празник за България, както и за голяма част от страните от Източна Европа. На тази дата отбелязваме Деня на победата над нацизма и фашизма и Деня на Европа, коментира специално за Kmeta.bg историкът проф. Искра Баева.
„Двата празника не бива да се противопоставят, тъй като нямаше да има никаква обединена Европа, без победата над фашизма. Тази победа е предпоставка за обединението“, категорична е проф. Баева.
Денят на Европа започва да се отбелязва късно – решението за това идва едва през 84-та година, припомня Баева. „Началото на обединителните процеси в Европа е в основата му, защото то сближава Франция и Германия, чието противопоставяне води до много войни. Датата е знаменателна заради речта на Робер Шуман, с която идва предложението за създаване на общността за въглища и стомана. Това са онези стоки, заради които се раждат военните конфликти“, разказа историкът.
Западна Европа отбелязва Деня на победата на 8 май, а ние – на 9-ти. „Разликата идва от времето на подписване на договора, с който Германия капитулира – това става късно вечерта, между 23.00 и 00.00 на 8-ми май. Поради тази причина едната половина от Европа го отбелязва на 8-ми, другата – на 9-ти май. Това е денят, в който Европа започва бъдещето си без нацизъм и фашизъм“, каза още Искра Баева.
По думите й, позицията на България по темата е странна – макар в края на войната да сме се били срещу Третия райх, се чувстваме някак виновни, на губеща позиция в Деня на победата. „Разбира се, че отношението ни е двойнствено. Все пак, трябва да знаем, че макар от 1941 до 1944г. сме част от Тристранния пакт, не водим активни военни действия съвместно с германските войски“, категорична е Баева.
“Вярно е, че страната ни участва в някои действия, с които подпомага Германия. Например, ние изпращаме окупационни войски в Сърбия и Гърция, като по този начин заменяме окупиращите германци. Така развързваме ръцете им да се бият на Източния фронт. Съпричастие от наша страна има, но също така в България през цялото това време действа антихитлеристка съпротива“, обясни проф. Искра Баева.
По думите й, тази съпротива е в съзвучие с европейската. „У нас нейни представители са партизанското движение, бойните отряди, политическата опозиция на умерените, които са против обвързаността на страната ни с Третия райх. В края на войната, след преврата на Отечествения фронт, ние участваме в битки на страната на Антихитлеристката коалиция – в Унгария и в Австрия през май 1945г. Това е единственото ни активно участие във Втората световна война – срещу нацизма. Ето защо имаме пълното основание да се гордеем с Деня на победата, защото и ние допринасяме за нея“, подчерта в заключение историкът.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.