Археологическите проучвания в Източните Родопи продължават Ръководеният от проф. Николай Овчаров екип започва работа на 20 юни на Перперикон. „След успешния сезон м. г., когато бяха разкрити три езически храма от Римската епоха и 45 представителни сгради, тазгодишните разкопки на Акропола на Перперикон ще продължат и се надяваме да го завършим. Работата ще бъде съсредоточена изцяло в северната част на Акропола и особено върху северната крепостна стена и северната порта, където очакваме изненади”, обясни ученият.
Освен това ще продължат и прекъснатите проучвания на южното подградие на Скалния град. В тази част миналото лято бяха разкрити градска чешма или фонтан, едно изключително сложно съоръжение с размери 5 на 6 метра и дълбочина 4,20 м.
Три от стените на цистерната са изсечени в скалата, а четвъртата е представлявала зид от квадри, завършващ с корнизни фризове. “Очаквам интересни находки в тази част на хълма, която е била заселена в римския период”, каза проф. Овчаров. По думите му там също има богата и разнообразна архитектура както на целия Перперикон. Проф. Овчаров уточни, че за археологическите проучвания е осигурено финансиране от 220 хил.лв. от държавния бюджет. „Винаги сме имали подкрепата и на Община Кърджали. И сега имаме уверенията, че ако не достигат средства ще бъдем подпомогнати”, подчерта Овчаров.
В тази връзка той напомни заявеното от кмета на Кърджали инж. Хасан Азис, че Перперикон е най – печелившото общинско предприятие, имайки предвид, че само през сезон 2015 приходите от входни билети са близо 200 хил.лв.
Проучвания в Кирковско и община Минерални бани
„Идеята за започване на разкопки за проучване на средновековна църква от 11-14 в., чиито запазени на близо 3 м височина останки се виждат край с. Добромирци”, няма да се реализира заради липса на осигурено фининсиране”, обясни проф. Николай Овчаров. А предположенията са, че твърде е възможно църквата да е храм на цял манастир. За това говорят и първите находки-намерени от местни жители -части от бронзови кръстове реликварии от Средновековието. Една от хипотезите, лансирана още преди Втората световна война от краеведа Никола Иванов, е че там е погребан последният български патриарх Евтимий.
Но в граничната община Кирково през лятото ще работи младият археолог Любен Лещаков с консултант проф. Овчаров. Екипът ще прави проучвания в района на с .Бенковски по пътя за с. Мъглене. Научните търсения са свързани с каменно съоръжение от тракийската епоха. Най вероятно голямото мегалитно съоръжение от типа кромлех е с култово предназначение. Финансирането изцяло е поето от местния бизнесмен Александър Матушев.
В района на Източните Родопи през юни започва работа и доц. Здравко Димитров. Ръководените от него проучвания също са свързани с живота на траките, живели по тези места. Вниманието е насочено към тракийските ниши край с. Ангел войвода, община Минерални бани. По мнението на специалистите намиращите се там ниши са най-добрите тракийски ниши у нас и крият още много информация за тракийската култура по река Арда и нейните притоци, която в своите научни изследвания българският Индиана Джоунс нарича култура на скалните хора.