– Г-н Бунев, новият транспортен министър се срещна с вас да разговаряте за БДЖ. Зачете ви като партньор. Какви са очакванията ви след тази среща? Има ли шанс, железницата да оживее?
– На този етап имаме обявени само добри намерения. Първо трябва да извадим и видим действителното състояние на БДЖ. Да видим кои от задълженията са просрочени. Кога и какви са падежите. Да видим реалните възможности, които БДЖ има и какво може да направи, за да удовлетвори кредиторите. Какви са оперативните активи. Какво от тях може да изчисти. Има много движима и недвижима собственост за чистене.
– Наясно ли сте, че ако нещо се случи с БДЖ, това ще означава и крах за държавата?
– Разсипят ли БДЖ, държавата отива на разсипия. Спасим ли БДЖ, ще спасим държавата.
– Какво казахте на министър Кръстев като се срещнахте с него?
– Казахме му, че сегашното ръководство на железницата не се справи, не оздрави БДЖ и трябва да получи заслуженото. Второто, което му казахме, беше , че сме готови съвсем отговорно да работим за спасяването на БДЖ.
– Добре звучи, ама как ще го направите? На приказки е лесно.
– Не е популизъм. Истина ви казвам. Да сложим на масата реалните неща и да търсим вариант как да излезем от сегашното състояние. По мои данни има възможности по най-бързия начин да се акумулират средства, с които да се поемат първите плащания към кредиторите.
– От къде ще се вземат? Не са ли, изчерпани всички ресурси в БДЖ?
– Имаме доста собственост. В “Товарни превози” имаме над 350 апартамента, в които живеят железничари, те нито могат да ги ремонтират, нито им ги продават.
По мои данни от хора, които са обикаляли из депата, само от Товарни превози могат да се съберат бързо 20 млн.лв…
– Нали имало стагнация на пазара ..
– Скрапта върви. Ако трябва, сами ще добием скрапта. Имаме достатъчно техника, кранове, работници и специалисти, които да я нарежат …Ако трябва ние можем да натоварим цял кораб, можем да го изнесем и да го реализираме на висока цена…
Не е проблем. Ние отговаряме на всички условия. Скрапта е наша. Защо трябва някой друг да я добие и да спечели.
Безмислено е да бездействаме и само да храним някои хора, които крадат от депата и от складовете с метални части и отпадъци. Стига се до убийства, както убийството, което стана в хладилното депо. Там стоят купища железа.
Хем са притегателна сила за някои хора да крадат, хем плащме за охрана. Има възможност за голямо разчистване и никой няма да пострада. Само полза ще има.
– Може ли да мобилизирате вашите членове и заедно с КТ Подкрепа да създадете организация за извършване на тази дейност бързо, качествено и без кражби.
– Моята идея е такава, защото в момента има една пълна апатия, дезорганизация сред железничарите по места. Има хаос в управлението.
Но първо трябва да кажем на хората истината за състоянието на БДЖ. Да направим две-три регионални срещи. Да излезем пред железничарите и да им опишем точно и ясно състоянието. Да им кажем, че трябва да спасим железницата и да положим всички усилия заедно. Затова предлагаме да направим това, това и това…
Трябва съсредоточим усилията си в повече работа, не да бягаме от работата. Напротив, спасението на БДЖ е в повече работа. Иначе ще загинем.
– Разбира ли се това от редовите железничари?
– Където и да ходя през последните дни навсякъде съм казвам : “БДЖ е на кръстопът. Утре може и да го няма. Затова ние трябва да се мобилизираме.” Но ако за пореден път ръководството на БДЖ и на Министерството проявят високомерие и решат, че те сами ще се оправят с хаоса, железницата ще загине и България ще загуби.
– Кое е най-важното, което можете да свършите в този момент?
– Най-важното е да извадим от летаргията хората, които работят в БДЖ. Но това може да стане единствено, ако железничарите видят перспектива.
Кажи на хората каква е перспективата и какви ще бъдат стъпките през следващите 2, 3, 5 месеца, какво ще се направи. Просто в съзнанието на хората трябва да влезе, че ако не се мобилизираме, БДЖ няма да го има.
Трябва да положим максимално усилия, за да го спасим.
Има възможности…Трябва ни опитен финансов директор, който да може да убеди кредиторите, че по-добрият вариант е не да ни обявяват несъстоятелност, а да разсрочат задълженията.
– Защо не е направена досега тази мобилизация. Защо продължават да крадат и разграбват железницата и свои, и чужди? Преди дни министърът каза, че си ляга и става с БДЖ.
На дружествата в холдинга са отнети всички права и възможности да управляват. Председателят на Борда Владимиров концентрира всичко при себе си. Съвсем отговорно ще кажа: в момента на ул.”Иван Вазов”/ там се намира Централното управление на БДЖ Холдинг и на двете дъщерни дружества “Пътнически превози” и “Товарни превози”/ няма професионалисти. Има литератори, има журналисти, има всякакви, но няма специалисти по железница.
– Претенциите ви спрямо министерството?
– Най-големите активи на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията/МТИТС/ са в железниците. Активи за 5 млрд.лв. и да няма една дирекция, която да управлява тази огромна собственост, е неразбираемо.
Според мен тряваше да има зам.министър железничар, да има дирекция, която да отговаря за железопътния транспорт.
В Германия лично канцлерът се занимава с железниците. В Русия е същото. Там президентът се занимава с железниците и железопътният транспорт наистина е политика. В нашата железницата , ако се влезе и се знае какво да се прави, БДЖ ще има шанс, въпреки, че досега 20 години кой ли не я обърква и краде.
Не случайно БДЖ беше военизирана структура. Там се работи със заповеди, с телеграми. А когато от горе спускат “глупости” надолу, хората се смеят. Добре, че долу по места хората са професионалисти и си работят и железницата върви. Защото ако изпълняват всички заповеди, железницата ще спре.
– Уж нямате пари, а търкаляте по линиите вагони-бистро, в които се продава само кафе и вода. А входът – 7 лева към билета. Пълно безумие.
– Това е голямата бъркотия. Точно по този проблем говорихме онзи ден. Останали са 5 бистра и те пътуват само с влаковете за Варна.
Вътре няма нищо. Безумие. Няма нищо. Ти, ако не предложиш стоки. За какво е това бистро. Плащаш за вагона да се движи, плащаш заплата на продавача, който не продава нищо освен кафе по 30 стотинки и чакаш да ти прави печалба. Е, няма как да стане.
Трябва да се каже на хората, които работят в това звено – “За да пътува този вагон, ако искате да съществувате, направете така, че да си изкарате парите.”