Мария Склодовска, по-известна като Мари Кюри, се ражда във Варшава на 7 ноември 1867 година. Тя израства в учителско семейство с пет деца, където науката е на почит от поколения.
Въпреки, че е най-добрият ученик в гимназията, не може да запише висше образование във Варшава, защото живее във време, в което единствено мъжете са можели да го направят. Няколко години Мария работи като частна учителка и прислужница, като в свободното си време се занимава с физика, химия и математика. Чак през 1891 година успява да задели пари и заминава за Париж, където се записва да учи в Сорбоната. Малкото пари, които имала стигали за обучението и наема й, а за храна почти не й оставали. Често боледувала защото оцелявала само на хляб, масло и чай.
Жени се за френския физик Пиер Кюри. Двамата са отдадени един на друг и на науката. Мария започва да провежда собствени експерименти с уран и открива, че лъчите, които излъчва са постоянни без значение от състоянието и формата на урана. Публикува теория, в която твърди, че лъчите идват от атомната структура, кръщава революционната идея радиоактивност, като с това дава начало на нова сфера във физиката.
През 1902 Кюри, оповестява, че е открила нов елемент – радий и го доказва, като показва дециграм от него. През следващата година става първата жена получила Нобелова награда по физика.
През 1906 година Мария губи съпруга си Пиер. Той е премазан от коне, след като се подхлъзва и пада под бързо движеща се карета. Въпреки загубата и огромното страдание, Кюри приема учителска позиция в Сорбоната, ставайки първата жена професор в историята на университета.
5 години по-късно за втори път печели Нобелова награда, но този път за химия, за откритието й на радия и плутония. Става първият учен, получил две Нобелови награди.
По време на Първата световна война Кюри посвещава времето, усилията и ресурсите си, за да помага на ранените. Създава мобилни рентгенови машини, които се използват на бойното поле и по този начин спасява много животи.
За съжаление, като пионер в сферата на радиоактивността, тя не е знаела, че радиацията може да бъде фатална. След всичките години, в които незащитена е работела с радиоактивни материали, започва да губи силите си. През 1934 година отива в санаториум, с надеждата да си почине и да възвърне силите си.
Умира на 4 юли 1934 година в санаториума от апластична анемия. Рядко заболяване, при което костният мозък не произвежда достатъчно кръвни клетки, което получила от излагането си на радиация.