Раковишкият манастир „Света Троица” е едно малко познато, но свято и историческо българско място. Той няма славата на другите манастири в Северозападна България като Клисурският или Лопушанският, но има не по-малко славно минало от тях. Намира се близо до българо-сръбската граница при село Киряево и затова се посещава и от българи, и от сърби. Наречен е на най-близкото до него село – Раковица, от което отстои само на 4 км.
Мястото е свято, защото манастирът е възникнал по време на първото българско царство. Няма документална история за създаването му, всичко, което се знае за него е от предания. Но ако се съди по оцелялата стара църква, той е съществувал през 10 – 12 век. След това е бил разрушаван многократно, плячкосвали са го и башибозуците на Осман Пазвантооглу, но пак е възкръсвал. Последното възстановяване е от 1825 година, когато малката църква е била обновена и изографисана. През 1848 година в него е било открито първото светско училище в северозападна България. То подготвяло свещеници и учители за селата наоколо.
През 1850 година в него е взето историческото решение за обявяване на въстание срещу турците. За целта в светата обител се събрали народни водачи от Кулско, Белоградчишко, Видинско и Ломско. Въстанието избухва масово, а в историята днес е известно като „Лето 1850”. В чест на загиналите въстаници и водачи след Освобождението през 1936 година в манастира е изградена нова църква с висока камбанария.
През 1882 година в манастира е препогребан руският дворянин майор Николай Александрович Киряев, който водил отряд от сърби и българи-доброволци, сражавали се срещу турците в сръбско турската война от 1876 година и загинал близо до манастира.Заради гроба на руснака славянофил той се посещава от руски духовници, между които и от най-приближените хора на патриарха.
Днес манастирът, разположен на площ от 7000 кв. м, е едно прекрасно място за поклонение и отмора. Природата под връх Черноглав, където се намира светата обител, е много красива. В старата църква могат да се видят интересни стенописи – образите на Богородица, Христос Вседържател, сцената на страшния съд и др., рисувани от тревненските образописци Кръстьо, Теодосии и Станчо. Реставрирани са през 1979 година. На една от стените е изобразена огнена змия. Специалистите я тълкуват като огнена река, потекла от раззиналата се уста на страшен змей, символизиращ ада. Извитото тяло на змията е опасано от бяла ланта, на която са изписани човешките грехове.
До манастира се стига от Видин по пътя към ГКПП „Връшка Чука”, като разстоянието е 49 км. Може да се стигне и от Белоградчик, който отстои на 34 км. От пещерата „Магура” растоянието до манастира е 20 км. Входът е свободен, но не се предлага отсядане. До него може да се стигне и по екопътека, която тръгва от село Киряево и стига до връх Черноглав. Наречена е „Български ерантис” заради растението, което се среща само в този край на България.