През този сезон в праисторическото селище край Оходен са намерени рекорден брой артефакти – над 110. Това разкри археологът от врачанския музей Георги Ганецовски. Сред тях отново няма нито едно копие на стрели или фрагменти от оръжие, което доказва тезата му, че в селището никога е са се водели войни. “Това е било място за любов, производство и бизнес”, категоричен е археологът.
Селището е основано в края на 7-ото и началото на 6-ото хилядолетие. Тогава е развит сакралния сектор със светилището на Слънцето, глинения олтар с еленовите рога и култовите погребения. Реката Скът край него пък била по-пълноводна от Искъра. След няколко десетилетия тя го заляла и обитателите го напуснали. Върнали се след три десетилетия. Тази година са проучени 300 квадрата от селището, които обхващат този период. Тогава занаятчийството и търговията са процъфтявали. Намерени са чукала, великолепни теслички, свредел, стъргалки и отлично изработени изделия от кремък, което говори за виртуозни майстори. Открит е ювелирно обработен кварц и смородна мед, което пък показва, че първите земеделци са започнали да експериментират с топенето на този метал 1000 години по-рано от считаното досега.
Неолитната Тодорка е дошла със зестрата си в Оходен. Това потвърждават находките, открити в през 12-ия сезон от проучванията на селището. Става дума за две пластини обсидиан – много ценна суровина, от която по нашите земи няма находища. Едната е прозрачна – като в Карпатите, а другата матова – като в Мала Азия. Тъкмо тя е била зестрата, с която пристигнала Тодорка край Оходен. Останките на 25-годишната дама, живяла преди 8000 лета бяха намерени през 2004-та. Изследванията пък показаха, че тя не била тукашна, а пришълка. Според антрополозите Тодорка е от средиземноморски тип. За разлика от нея останалите четири скелета, изровени от сакралния сектор на селището са на местни хора – протоевропеиди. Сред тях са и останките на 33-годишния Христо, намерени през 2010 година. Вероятно той е бил любимият мъж на Тодорка.