В средата на май месец Антон и Вангел Панайотови намериха в рибарските си мрежи античен съд. След проведен анализ, научноизследователският екип на разкопките на нос св. Атанас установи, че съда датира от V в. пр. Хр. Сега рибарите решщиха дда го дарят на Общинския културен институт /музей/ – гр. Бяла.
Съдовете от този вид се наричат киликси и са били използвани за пиене на вино по време на симпозиумите (пиршества, угощения) в древна Елада. Специфичната форма на киликса е позволявала на участниците в симпозиума да консумират вино докато лежат. Съществували са и различни игри и забавления по време на пиршествата. Антични автори описват игра свързана конкретно с дарения съд. Киликсът се е хващал за една от дръжките и се е завъртал около пръста на участника, който след завъртането е хвърлял виното във въздуха. Целта на играта е била друг участник да хване с неговия киликс течността на боговете, разказва директорът на музея Деян Янчев.
Най-често съдовете от този вид са се изработвали от финно направена керамика, покрита с черен фирнис (лак, използван като багрило за античната керамика). В началото подобен вид керамика се е изработвала в квартал „Керамикос“ в древна Атина, от където и произлиза името керамика. Кварталът е станал синоним на висококачествени керамични изделия, известни в целия античен свят.
Киликсът, наред с други видове керамични съдове, се е използвал и в античните религиозни ритуали (възлияния). При пътуване по море се е смесвало вино с вода и се е изливало в морето, придружено с молитва и клетва, за да бъдат боговете омилостивени.
Интересно за лозарски край като Бяла е обичаят по време на пиршествата виното да бъде раз-реждано от елините между 4 или 5 пъти с вода, защото виното в Античността е било доста по-силно от съвременното, а местните тракийски племена са го пиели неразредено. Поради този факт елините са ги смятали за „варвари“.“
Киликсът се реставрира в лабораториите на НИМ – София, за да бъдат премахнати морските налепи. След около месец ще бъде изложен в музея на гр. Бяла.