В България все още няма доказан случай на западнонилска треска, но обилните валежи, високите температури, застоялите води и мъртви животни са рай за комари, кърлежи, всякакви кръвосмучещи, които разнасят опасни зарази. Това се случва точно край Тутракан, Старо Оряхово, Шабла и езерата около Дуранкулак, които са райони на зараза.
“Страхът от западнонислска треска е актуален, защото миналата година ние бяхме една от малкото балкански държави, която не можа да докаже при възпаление на мозъка на човек наличие на вирус на Западен Нил. Ние активно търсихме, но нищо не можахме да докажем. Докато в Сърбия имаше над 200 регистрирани случая. В Северната част на Гърция – също. А преди 16 г. в Румъния имаше над 700 случая на енцефалит, причинен от вируса от Западен Нил. В продължение на няколко месеца никой не беше се сетил, че това може да е западнониска треска. Защото географски този район е доста далеч от Балканския полуостров. Вече обаче знаем , че вирусът се разпространява и на Балканите”, обясни проф. Кантарджиев.
В гъсто населените райони, в които има и много комари, има реален риск този вид треска да възникне и да се разпространи. единствената защита е да се предпазим от ухапване.
“Инфекцията може да се докаже, когато се вземе кръвна проба и се изследва, защото човек развива антитела срещу вируса. Само 10 % от ухапаните и заразените обаче имат прояви на заболяване, подобно на грип. Няколко дни са с повишена температура, имат болки в ставите и се оплакват от общо неразположение. А от тези 10 % едва пет на сто развиват истинско заболяване – с други думи възпаление на мозъка – енцефалит. Ако пък ухапването е било от заразен с вирусна инфекция кърлеж, се получава тежък кръвоизлив. Ако има 1000 ухапани, с грипоподобни оплаквания ще са по-малко от 100 души и само 5-10 могат да развият тежка симптоматика” обяснява проф. Кантарджиев.
Комарите хапят през лятото, болестите, които те пренасят, идват на есен, а за да са се намали рискът, трябва да се пазим от ухапване. На първо място общините трябва да изпълнят предписанията на директорите на Районните здравни инспекции и редовно да пръскат. Мерки може да вземе и всеки индивидуално – вкъщи да не допуска комари, като използва репеленти – таблетки или течност, да слага комарници, а ако няма друга възможност – да сложи на прозорците тензух или марля, както е било едно време”, съветва проф. Кантарджиев.