Родолюбието е най-голямата ми сила

57786714 bcef 8a20

Силовият атлет Ицо Мусков грабна златото в дисциплината мъртва тяга на Европейското първенство по силов трибой 2016 в Англия. Престижното състезание се проведе от 6 до 12 юни в английския град Манчестър. Над 500 от най-добрите атлети на Стария континент премериха сили в дисциплините: лег, мъртва тяга и клек. Kmeta.bg разговаря с Ицо Мусков за това какво стои зад успеха му и какви са предизвикателствата пред един силов атлет в България.

– Как се запали по трибоя?

– Откакто се помня винаги съм се занимавал със спорт. В продължение на пет години съм бил състезател по плуване. Интересът ми към трибоя дойде по случайност. Преди 10-12 години, когато започнах да се занимавам с фитнес, разбрах, че ми върви с големите тежести. Влияние оказаха и мои приятели тогава, които се занимаваха със силов трибой. На първото състезание, на което участвах спечелих бронзов медал. През 2014 г. бе дебютът ми на международна сцена. Включих се в Световното в САЩ и завоювах отново бронзов медал.

– Имал ли си треньор през годините?

– Силовият трибой е сравнително нов спорт у нас и все още няма много утвърдени треньори и специалисти. Тогава, както и сега, разчитам на помощ и съвети от приятели. Учим се един друг. Имаме и световен шампион сред нас. Също така гледаме как се подготвят спортистите в чужбина, което е много полезно.

– Каква екипировка се използва в силовия трибой?

– В нашия спорт екипировката е специфична, много различна от тази в другите спортове, но като цяло помага много на състезателите. В последните години обаче забелязвам тенденция за силови състезания, в които не се използва специална екипировка, а само трико и колан. Другото се смята за демоде и аз съм на същото мнение. Когато си само с обикновено трико и колан се вижда какви са истинските ти възможности. При обличането на специалната екипировка има голямо значение каква е, как ще бъде сложена и т.н. С нея постиженията са твърде субективни, а и цената й не е малка – около 500 лв.

– Каква е разликата в практикуването на този спорт у нас и в чужбина?

– Разликите са много. Най-силните страни в този спорт са Русия, САЩ, Полша, Чехия, Словакия и т.н. У нас има много проблеми с различните видове федерации, които не спират да гонят финансовия си интерес и затова е много трудно за нас да отидем на състезание в чужбина с финансова помощ от федерациите.

За медала си на европейското аз не съм получил нито стотинка, защото като състезател не съм в българската федерация по силов трибой. Тя членува в международната IPF, а аз – в друга международна федерация. Не съм в IPF, защото имам разминавания с нашата федерация.

– Какви са тези разминавания?

– Повечето са свързани с огромната шуробаджанащина. Когато аз искам да отида на състезание в чужбина не мога, защото в моята категория е секретарят на федерацията, който на всичко отгоре и неведнъж е хващан с допинг. Сам си платих пътуването до Манчестър. От България заминахме около 10 момчета и всеки от нас сам е търсил някакви спонсори, за да се покрият поне малка част от разноските. Състезателите от федерацията са на същия принцип. Също така е недопустимо да отидеш на състезание и да са ти обещали пари за медал, ти да го спечелиш и после да ти кажат, че ще ти дадат половината от обещаното и то не веднага. Затова аз и мои приятели предпочитаме да не се състезаваме, като спортисти на нашата федерация.

– Как успя да постигнеш този голям успех с толкова сериозна травма?

– Лекарите ми забраниха да се състезавам след направен ядреномагнитен резонанс. Пих много обезболяващи, противовъзпалителни… Влязох на състезанието целия с хематоми и си казах – колкото можеш – отиваш и вдигаш. При всеки опит аз и хората в залата не се чудехме толкова дали ще успея да вдигна тежестта, а дали гърдата ми ще оцелее. Разкъсването беше над 60%. Имах и късмет. Реших на моя отговорност да се състезавам и се подписах. По принцип тази травма отнема минимум 6 месеца за възстановяване.  

Exit mobile version