Поредната драма с марката „български ром“ изтича в национален ефир. Поводът този път е събарянето на незаконните цигански постройки в Гърмен. Собствениците им заплашват, кълнат и припадат драматично пред очите на десетки журналисти и телевизионни камери.
А средностатистическият зрител стои пред екрана раздвоен – да съжали ли тези, които остават без домове (нали все пак и те са хора, а и не трябва да губим всичко човешко в себе си) или да злорадства, че за първи път в живота си ромите получават заслуженото. При всеки по-голям цигански проблем се завъртаме в този омагьосан кръг на съжаление и злорадство.
Те не работят, мръсни са и повечето от тях нямат елементарна култура. Изградили са живот на паразити и така съществуват на гърба на изтормозения българин. “Най-хубавото е”, че дори не чувстват вина за това. Дори напротив – чувстват се горди, че са успели да го постигнат и учат децата си как да го правят, защото така е добре, защото “държавата ще даде, тя е длъжна да даде”…, защото всички онези, които си плащат тока, парното, които всеки ден работят от 8 до 18 ч. им плащат сметките, за да могат те да продължат да раждат деца, на по 12-14, както повелява традицията…
Българинът обаче трябва да чувства вина, когато събарят „домовете“ им. Малки незаконни картонени постройки, в които десетина деца през деня тичат боси, а през нощта спят на земята едно върху друго. Точно тези малки копия на неграмотните си родители отново са използвани като последното оръжие в борбата с правосъдието. В отчаянието и мъката си от събарянето на домовете им, ромите заплашили, че няма да пуснат децата си на училище на 15 септември с мотива, че „децата не трябва да ходят мръсни“.
Кога ли тези деца са ходили на училище, кога ли са били чисти?
За капак не искат и предоставяното им от общината или от добри хора жилище. Странно, нали? Окзва се е вярно – насила хубост не става!
Въпросът обаче остава отворен… Докога ще продължава така?
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.