Г-жо Янакиева, предстои Ден на диалога между общинари и депутати? Какъв е смисълът на тази инициатива?
Традиционно Денят на диалога се провежда в областните центрове. Смисълът на тази инициатива е, че общините се нуждаят от пряка комуникация със законодателната власт. Смисълът е и в това, ние да подсказваме и да търсим заедно решения за създаване на нови закони или на изменение на съществуващите, така че те да отговарят на европейските принципи за местно самоуправление, имайки предвид и факта, че България е подписала Европейската харта за местно самоуправление. Така, че държавата носи всички отговорности, общините д бъдат гъвкави и ефективни при обслужване на гражданите.
Кои са най-сериозните проблеми за дебат?
Запорирането на сметките на общините от фирми, на които се дължат пари, е една от големите болки, предвид това, че местните управи, както и държавата са генерирали доста задължения към доставчици. Заплахата от изпълнение на запор и принудително вземане е много голяма. Имаше такава норма в закона, която беше отменена от Конституционния съд, при което местната власт се оказа в по-неблагоприятна позиция, спрямо държавните институции. А запорирането на сметки, не е само невъзможност да се плаща, това са и допълнителни разходи в немалък размер за съдия-изпълнител и те допълнително утежняват и без това тежкото състояние.
Ще настоявате ли за промени в Закона за местното самоуправление?
Не промени, необходим е чисто нов Закон за местната власт, така че българските общини да са адекватни на практиките в Европа. Голяма грижа са финансовите ресурси на общините. Трябва да се направи промяна в законовата уредба, така че да се увеличат източниците на приходи. Имаме предвид, не само местния данък сгради и данъка за придобиване на имущество, но и други практики, като прехвърляне на процент от Данъка върху дохода на физическите лица или от ДДС, както се прави на много места в Европа.
Това, само по себе си е, не само е допълнителен финансов източник, но и една възможност за по-активна съвместна работа с изпълнителната власт, защото общините са най-заинтересовани да откриват нови работни места, а с това се подпомага и бизнесът.
Този интерес ще обслужва цялата държава и всички граждани. Всъщност, ние неколкократно сме предлагали на централната власт и на законодателите варианти, по които това може да се случи, в това число и механизъм, по който да се извършва преразпределение на част от държавната субсидия, като изравнителна субсидия към малките общини, които са най-ощетени, защото там местните данъци са многократно по-ниски, отколкото в големите.
Какво предлагате за нарастващите средства, които общините трябва да отделят, за депониране на сметта?
Това е един много тежък проблем. С подзаконов акт на Министерството на околната среда и водите, са наложени едни много сериозни такси за депониране на битовите отпадъци. Ако досега бяха в сравнително по-приличен размер, то през 2015 г. таксата скача драстично и става непосилна за общините. Това засяга абсолютно всички малки и големи общини. При това, така се блокира един голям финансов резерв, който евентуално може да се върне един ден, но пък той е необходим сега.
Вие лично за какво ще настоявате в Деня на диалога?
Аз доста настойчиво и остро ще поставя въпроса за вменяването на задължения, с приемането на нови закони. Те не са обезпечени нито финансово, нито кадрово. Ние бихме искали, не само това да не се случва в бъдеще време, но и онези, които са вече факт и са действащи, да бъдат преразгледани поетапно. Кой откъдето се сети за нещо неприятно и тежко за изпълнение, го мята на общините. Но като се прави това, трябва поне да се осигури някакъв финансов ресурс, защото този ангажимент е към гражданите, а те са граждани и на държавата.
Какво конкретно са ви възложили напоследък, за което няма предвидени пари в общинския бюджет?
Възложено ни беше, например, да се изготвят планове за намаляване на шума в градовете. Това са големи средства, не само за изготвяне на плана, но и за реализация на мерките. Не беше предоставена, абсолютно, нито една стотинка. Много пъти давам пример и с изменението на Закона за устройство на територията, по който ни вмениха задължения по незаконното строителство.
Става дума, не само за констатации и издаване на протоколи, но и за разрушаване на сгради, а това също струва пари. Ето сега, се готви и изменение в Закона за местното самоуправление и местната администрация, което вече е внесено в Министерския съвет от група народни представители. В него пише, че общинските съветници трябва да получават нелоши възнаграждения. Така например, при изчисленията за община Перник, по брой и по средна работна заплата, излиза, че трябва да даваме над 1000 лева.
Само че никой не подсигурява тези пари. И това не е най-голямата беда. Аз нямам нищо против да вземат и по 5000 лева, но как можем да мотивираме работещите в общините, при положение, че тяхната средна заплата е 600 лева, а някои вземат и по 400 лева възнаграждение. Това са парадоксални неща. Не бива да се вземат решения без да се направи консултация с Националното сдружение на общините, без да се иска мнението на местната власт.