Румен Драганов работи в областта на туризма повече от 30 години. Завършил е Техническия университет в София и Университета за национално и световно стопанство. Драганов е бил и председател на Туристическия комитет към Съвета на министрите в качеството си на заместник-министър на търговията и туризма. Участвал е в работата на много неправителствени организации, между които са Българската асоциация на туристическите агенции и Българската асоциация за екотуризъм. До 2006 г. е председател на Съвета по туризъм в София и член на Българския туристически борд. Драганов оглавява Института за анализи и оценки в туризма.
– Г-н Драганов, как оценявате до момента летния туристически сезон?
– Засега туристическият сезон протича много вяло, защото голямата леглова база, изградена през последните години, и спада на туристическия поток създаде едно усещане за празнота в курортните комплекси. Имат основание за притеснение и инвеститорите, които построиха хотели и ресторанти, както и други заведения за развлечения. За юли средната заетост на хотелите ще достигне до 38 %, а през август ще достигне 55 %.
Една от причините са и новите 114 хотела, които са категоризирани в периода от май, миналата до същия месец тази година. Друга съществена причина за изоставането е отливът на руски и украински туристи, които ще бъдат до около 150 хиляди.
– Кои са топ дестинациите в страната за това лято?
– Най-предпочитани остават курортите по Черноморието. Летуващите ги предпочитат както за дългосрочни, така и за уикендови почивки. Интересът се задържа и към планините – Централен Балкан, Родопите, Рила и Пирин. Дестинациите, намиращи се в южната част на страната, също са предпочитани.
Тези, които са избрали за лятната си почивка южната ни съседка, използват възможността да отседнат в някои от хотелите, които се намират в този район. Една част от българите с типичен лайфстайл са твърдата клиентела на битовите семейни къщи за гости. Навсякъде, където има водни басейни, минерална вода или язовири и реки, са предпочитани дестинации по всяко време от годината. Хитът на семейните къщи, който тръгна още от великденските празници, продължава и сега.
– Има ли все още интерес към олинклузив услугата?
– Тази услуга е в упадък в последната година, защото се видя, че тя не може да конкурира турските хотели, предлагащи изключително богат продукт. Търсенето, възникнало в следствие на увеличения интерес на българи, които са ползвали тази услуга зад граница, отбеляза спад, защото качеството на туристическия продукт у нас не е така добро. Туристите се оказаха доста разочаровани.
– Как може да бъде компенсиран отливът на руските туристи?
– Отливът на руските туристи се компенсира единствено с такива от Европа. Отчита се увеличаване на броя на туристите от основния европейски пазар. Има увеличаване на пътуващите от Чехия, Полша, Словакия и Унгария и скандинавските страни от началото на пролетта.
– Кризата в Гърция пренасочи ли повече туристи към Черноморието?
– Оказа се, че кризата оказва известно влияние по отношение на пътуванията до България. Туроператорите на различни европейски страни компресираха легловата база у нас и част от традиционните пътуващи до Гърция предпочетоха родното море.
– Какъв трябва да бъде предлагания туристически продукт, за да бъде устойчив, въпреки икономическите проблеми?
– Предлаганите услуги трябва да бъдат предлагани качествено и целогодишно. В този смисъл българските хотелиери трябва да се ориентират към балнео и СПА туризма, а на национално ниво трябва да се развива културния туризъм, за да се осигури един постоянен интерес към страната ни.
– Кога ще бъдат въведени ваучерите за почивка, предложени от Националния борд по туризъм?
– Ваучерите за почивка най-вероятно ще бъдат въведени следващата година, въпреки че се очакваше това да е вече факт, но министерството няма бюджет за това. Услугата е насочена и към всички граждани, нямащи материална база към предприятията, в които работят. По този въпрос очакваме политическо решение.
Какво може да се постигне със създаването на инвестиционна карта на туризма?
– Инвестиционната карта има за цел да осъществява комуникация между Министерството на туризма и инвеститорите по отношение на бъдещите им намерения. Имаме над милион и половина легла, но националната статистика не отчита голяма част от тях. Това пък до голяма степен заблуждава инвеститорите и те остават с впечатлението, че в страната ни има липса на леглова база, а в същото време ние имаме свръхпредлагане.